"Куфарното" обучение остава завинаги
ГЕРБ отне от научните организации правото им да правят фундаментални изследвания
/ брой: 172
Преподавателите, които работят в по пет вуза в страната, запазват правото си да се записват в кадровия състав на две висши училища при акредитирането им. Това реши мнозинството в НС вчера при второто четене на промените в Закона за висшето образование. В подкрепа се обявиха от ДПС и Любен Корнезов от БСП. Предложението един преподавател да се числи в акредитацията на един вуз бе внесено от депутатите Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов с идеята и за гратисен период 3-5 години до въвеждането на мярката. Текстът обаче бе отхвърлен с аргумента, че поне 15 факултета у нас съществуват благодарение на преподаватели от други вузове и би трябвало веднага да бъдат закрити с тежки последици за студентите и семействата им.
Навремето възможността за двойно участие в акредитацията бе вписана в закона с цел да се съдадат и укрепят частните вузове, но две десетилетия след 1989 г. е време да се овладеят хосът, безконтролно раздутата мрежа вузове и ниското заради номадството качество във вузовете, пледираха Валентина Богданова (БСП) и Иван Костов (ДСБ). Според Богданова престъпно е сериозен разговор по важен и сложен проблем като образованието да се води за пръв път на второ четене в пленарната зала, вместо предварително в комисията. Самият Корнезов призна, че на България са нужни не 14 правни факултета с 5000 випускници, което а халтура, а само 4-5 с не повече от 500 завършващи на година. Лощото състояние на съдебната система, заяви той, се дължи на лошо подготвените кадри. "Куфарното" образование обаче трябвало да се прекрати "не така изведнъж". Игнатов обеща НАОА да пише по-малко точки на вузове с пътуващи преподаватели. Според Костов кабинетът не е направил стратегия за висшето образование, затова Игнатов постоянно мени мнението си по важни въпроси.
Според поправките всички 51 вуза у нас могат да сключват довори с чужди вузове за "образователен франчайз" - продажба на марката и дипломите. Това няма да минава през акредитация, нито през какъвто и да било контрол. По предложение на Стоичков акредитацията вече ще е с бал от 0 до 10, вместо със сегашните 4 оценки. Всеки вуз с оценка над 6,00 може да приема бакалаври и срещу заплащане. Таксите за платеното обучение всеки ще определя сам, а успехът, необходим за влизане в платена магистратура след бакалавър, пада от 4,00 на 3,50. Правите конкуренция на таксите, не на качеството, опонира Богданова. По настояване на Лютви Местан (ДПС) мнозинството отхвърли идеята на Стоичков с цел да се стимулира качеството акредитацията на най-високо оценените вузове да важи 8 години. С аргумента, че отличниците щели да закостенеят, НС остави срока 6 години.
За един час депутатите претупаха и т.нар. стратегия за развитие на науката до 2020 г., за която Симеон Дянков пристигна специално. Стратегията отнема правото на БАН и другите научни организации да получават пари за фундаментална наука, това право ще имат само вузовете. Дянков следи някой от ГЕРБ да не кръшне от новата стъпка за ликвидиране на БАН, коментираха депутати. Сериозни възражения срещу стратегията имат БАН, СУ, Съюзът на учените и др. Документът е пълен с неверни и неточни данни, финансирането от 1,5% от БВП през 2020 г. не покрива никакви дейности, обоснова отрицателния вот на левите Валентина Богданова. ДПС обявиха, че се въздържат.