Кучетата и общината. Серия 2012-а

Още от първите дни на 2012 г. от Столичната община дадоха знак, че оттук нататък със строгост и безкомпромисност ще гледат към правото за домашно отглеждане и правото на свобода из софийските улици на представителите на животинския свят, т.е. на кучетата. Категорично е заявлението, че няма да има отстъпки и отлагания за регистрацията, слагането на чипове и заплащането на такси за домашните любимци. То става на фона на поредното заричане да се ограничи популацията на безстопанствените им събратя. Въпреки досегашните многобройни фалове и провали, общинската администрация за пореден път си поставя амбициозни цели да въведе ред в столичния зоосвят.

Специално кошче с пликчета за събиране на биоотпадъци в Будапеща 


За индивидуалния и обществения интерес

През тази година всички притежатели на куче, които досега не са спазили предписанията на кметството, трябва да изпълнят три задължителни ангажимента - да платят такса куче, да вкарат животното в регистър и да му сложат чип.
Въпреки че задължението за заплащане на такса за притежаване на куче е в сила още от началото на 2007 г., много стопани изобщо не са чували за него. Други пък се чудят защо трябва да плащат такса, след като срещу нея на практика не получават никаква услуга. Защото според Закона за местните данъци и такси, таксите се определят въз основа на "необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата". В случая обаче на притежателя на куче не му се предоставя никаква индивидуална услуга.
Ако се обадите в някой от районите в София и попитате дали биха ви посочили каква е услугата, за която ще плащате 24 лв. такса куче, понеже искате да я ползвате, администрацията започва да се гъне, да се чуди как да ви препрати към "компетентно лице", докато накрая отсича, че "се гъбаркате". Описаната случка е проверена на практика. А цялата работа е, че услуга просто няма. Защото, както е известно, служителите на администрацията не ходят след домашните ви любимци да събират нечистотиите им, нито са се заели да ги пазят пред магазините, докато стопаните им пазаруват.
Срещу изискваната такса от общината биха могли например да поставят специални пликчета във всеки парк, за да улеснят хората да почистват след любимците си. Също така е възможно да оградят пространства в парковете, в които кучетата свободно могат да се разхождат, без да притесняват малките деца и останалите посетители. Мисленето за такива неща обаче така и не се случва.
И така, в момента на въпроса какво потребява един собственик на куче, за да плаща 24 лв. годишно на общината, не може да отговори никой неин служител. И е невъзможно да даде смислено обяснение, защото такова просто няма. В самата наредба, налагаща таксата, се казва, че приходите от нея няма да се използват за индивидуална услуга, а за мероприятия, свързани с намаляване броя на безстопанствените кучета! С други думи - за решаването на обществен проблем. Само че за решаването на обществените проблеми, както е добре известно, всички плащат данъци. Няма как за бездомните псета да плащат изрично само собствениците на домашни кучета.
 
Двойното облагане

Освен че общината натоварва финансово част от столичани по съмнителен начин, тя е виновна двойно спрямо онези, които са прибрали у дома безстопанствено четириного. От тях също се очаква да внасят такса, въпреки че те на практика изземват чужди функции, като намаляват броя на уличните кучета. Излиза, че вместо общината да извършва услуга на стопаните или да им плати, че намаляват броя на бездомните глутници из столицата, тя ги кара да си плащат за това! А би било съвсем логично да бъдат освободени от такса всички, които са прибрали бездомни животни. Поне това, защото те на практика са спестили пари на кметството за задължението му да обработва и намалява уличните кучета.
Едва ли столичани ще се вдигнат на протест срещу 24-те лева или ще влязат в тежки спорове с общината. Въпросът е принципен и говори за нечестно, непочтено, пък и незаконно отношение към всеки жител на града. Противоречието в общинския нормативен акт не само няма да насърчи длъжниците да заплащат в бъдеще изискваната сума, ами затвърждава усещането им, че за пореден път са измамени. Фактите говорят сами са себе си - едва 3000 софиянци са платили през първата половина на миналата година такса за куче, или те са внесли в общинската хазна около 70 000 лв. В бюджета за тази година по това перо се очаква да постъпят приходи от 120 000 лв. С други думи, от общината си дават ясна сметка, че няма да съберат пари от повече от 5000 стопани на кучета. 

На гол тумбак чип и паспорт

На този фон е абсурдно също да се изисква от собствениците на домашните любимци задължително да ги регистрират и да им слагат чипове. А от тях се изисква именно това - да ги запишат в Районните ветеринарномедицински служби или при лицензиран ветеринарен лекар. Срокът за регистрация е 14 дни и започва да тече от момента, когато кучето навърши шестмесечна възраст. Засега обаче не повече от 4000 кучета са записани в книжата на институциите. А по официални данни в София четириногите са около 200 000.
Идеята за слагането на идентификационен чип засега също претърпява пълно фиаско. От влизането в сила на наредбата през юли 2011 г. до началото на тази година чипираните кучета в София са малко над 750. Първоначалните обещания на местната власт да поеме разходите по слагане на устройствата се оказаха само реклама и начин да се притъпи общественото недоволство срещу поредната "такса". Няколко месеца по-късно стана ясно, че чипът и манипулацията ще струват около 40-50 лева на собствениците на кучета. В същото време от общината се заканват да правят редовни хайки срещу нарушителите, неизпълняващи наредбите. Те са заплашени от глоба от 50 до 200 лева. Същото е, ако например не носят паспорта на кучетно си, дори да го извеждат около блока за 10 минути. Това е още една пълна глупост без всякакъв смисъл, понеже никой стопанин няма да развежда на каишка животно, което не е негово. А човек избягва да слага и намордник на кучето си, понеже ако го нападне уличен помиар (случва се доста често), при намордник то няма как да се защити. Единственото логично обяснение за общинските "идеи" и глоби е - откъдето се сетят, скубят пари.   
Според собствениците на кучета, а и според ветеринари, които иначе имат изгода от нововъведението, в момента и слагането на чип е безсмислено, тъй като информацията в него не служи за нищо. В София така и не заработи централен регистър, който да събира данните от всички чипове с идеята, ако се загуби или бъде изхвърлено куче, стопанинът му ще бъде намерен лесно. Така че информацията в миниатюрното електронно устройство в момента може да се прочете само от ветеринаря, който го е поставил. И на практика разгадаването на идентификационния номер с четец от всеки друг не води до никаква полза. 

Вечната тема

Независимо как общината събира сумите за борба с безстопанствените четириноги, е видно, че тя явно не ги оползотворява правилно. Столичани продължават да са тормозени от озверели от глад и страдание кучета, а всяка година им се обещават поредните програми за кастрация, проекти за приюти и други мерки за намаляване на популацията. Вечната тема за справянето с бездомните кучета този път трябвало да намери реализация в изграждането на нови приюти и в заканата да се кастрират 5000 улични животни. В София в момента работят 4 приюта, като за текущите разходи за тях ще бъдат отделени 1 млн. лв. в бюджета на столицата. Спънката за реализацията на нов приют в "Кремиковци" била финансова, стана ясно преди дни. Според разчетите изграждането му щяло да струва около 6 млн. лв. - цена непосилна за общината. За да намали разходите, тя щяла да поиска от земеделското министерство да занижи високите критерии за изграждането на кучкарниците. Оказва се, че част от условията са неизпълними - приютите трябва да са закрити, температурата в тях да не е по-ниска от 15 градуса и да са изградени от специални изолационни материали.
Около 300 000 лева пък са предвидени за кастрирането и чипирането на 5000 свободно движещи се бездомни животни. На тях също като на домашните им събратя ще им бъдат издавани и паспорти. Не е ясно как точно допълнителното финансово натоварване на столичани с чипове и паспорти ще намали кучешката популация.
С тези неособено ефективни мерки общината си е поставила амбициозната задача до 2016 г. да намали безстопанствените кучета до 5% от сегашната им популация - т.е. до 500 животни. Подобни щедри обещания не са много оригинални - давани са през година-две от всяка нова общинска управа. Тази година едва ли ще е различно.