Куба още се нуждае от солидарност за отмяна на ембаргото

Къдринка Къдринова

"Изключителна и историческа победа на Куба и на Обединените нации срещу блокадата!" Така кубинското външно министерство определи резултатите от току-що преминалото гласуване в Общото събрание на ООН на внесената от Острова на свободата резолюция за отмяна на антикубинското ембарго на САЩ.
Подобни резолюции Куба внася ежегодно от 1991 г. насам. И те винаги са получавали одобрението на огромното мнозинство. Против винаги са били САЩ и Израел, в отделни години придружени и от някой малък тихоокеански остров.
Тази година обаче резултатите от гласуването бележат исторически обрат. За първи път нито една държава не гласува против резолюцията, а САЩ и Израел само се въздържаха. Останалите 191 страни от общо 193 държави членки на ООН се обявиха за отмяна на американското ембарго, както и досега.
Виждаме знаково решение на отиващото си правителство на американския президент Барак Обама, което вече се е обявявало против ембаргото, но не може да го отмени, тъй като това е в прерогативите на Конгреса на САЩ. А там доминира онази твърдолинейна част от републиканците, която е твърдо против вдигането на антикубинската блокада.
Обама наскоро направи и още една важна стъпка - подписа президентска директива със силата на закон, която обявява за необратим процеса на нормализация в отношенията между САЩ и Куба и принуждава и следващата администрация в Белия дом да го следва.
Директивата позволява продажбата на кубински лекарства на американския пазар; премахва лимита на количествата ром и пури, които, връщащи се от Куба, американци могат да внасят в САЩ за лично ползване; отменя забраната за кораби на трети страни, превозващи стоки за Куба, да влизат в течение на 180 дни в американски пристанища. Включени са още редица мерки, облекчаващи научния обмен, стипендиите за обучение на кубинци в САЩ, американското подпомагане на кубинския частен сектор и т.н.
Външното министерство в Хавана декларира в отговор, че това са позитивни, но половинчати стъпки, които са в полза предимно на САЩ и не решават най-важното искане на Куба - отмяната на ембаргото.
Има и още две ключови условия, за да признае Хавана реалната нормализация в отношенията. Едното е закриването не просто на затвора във военната база на САЩ в кубинския залив Гуантанамо, а на цялата база, и връщане на суверенната територия на Куба. Другото условие е да се спрат подривните програми срещу управлението на Острова на свободата, в които USAID (Американска агенция за международно развитие) ежегодно влага по 20 милиона долара.
Дали сегашното въздържане на САЩ в ООН по темата за антикубинското ембарго ще повлияе за раздвижването по тези въпроси, по които вече се водят преговори, тепърва ще видим. Очевидно е, че в края на мандата си Обама вече може да си позволи това предизвикателство към Конгреса на САЩ, но доколко и как процесите ще продължат с новия американски президент, който и да е той, засега е трудно да се предвиди.
Куба не спира да подчертава, че най-съществените проблеми в кубинско-американските отношения остават нерешени и че тя ще продължава да разчита на приятелите си по света и на международната солидарност, за да се постигне справедливото им решаване.
На тези теми бе посветено и гостуването у нас тези дни на Ибис Алвиса от Управление "Европа" на Кубинския институт за дружба между народите (ICAP) -  една уникална институция, създадена преди 55 г., за да укрепва солидарността с Куба по света. Двамата с кубинския посланик Педро Пабло Сан Хорхе у нас разказаха за двойните стандарти в американската политика спрямо страната им.

Педро Пабло Сан Хорхе:
Ние отчитаме позитивно подобряването на отношенията между Куба и САЩ и отделните мерки, предприети от президента Обама. Но те не премахват блокадата, нанесла ни толкова щети. Продължават двойните стандарти и агресивността в политиката на САЩ, която цели ликвидирането на нашата революция, макар и с други средства. Да, Обама подписа важна президентска директива, която гарантира необратимостта в нормализацията на отношенията ни и признава като легитимен партньор нашето правителство. Но месец по-рано пак Обама продължи действието на един закон още от 1917 г., послужил на Кенеди за основание да обяви блокадата на Куба през 1962 г. В същото време уж се дава възможност за продажба на кубински лекарства на американския пазар, но как да стават сделките, като остава забраната Куба да борави с долари?
Ибис Алвиса:
Едната ръка на Вашингтон подава моркова, а другата стиска тоягата. САЩ разбраха, че са се провалили с досегашната си политика на пълна конфронтация и сега опитват нещо друго, но със същата цел - да унищожат революцията ни. Тяхната агенция USAID продължава с подривните си програми, разликата е само, че сега ги обявява открито. Стараят се да "съблазнят" младежта ни чрез новите технологии, чрез стипендии за обучение в САЩ. Директно се опитват да крадат мозъци. Ясно си даваме сметка за ситуацията и засилваме патриотичното възпитание сред младежта - в училищата, в университетите, в цялото общество.

Питам доколко вътрешните промени в Куба, свързани с даването на простор на частния сектор в икономиката, са свързани с развитието на отношенията със САЩ.

Ибис Алвиса:
Нашите вътрешни промени са част от развитието на цялостния ни революционен процес и започнаха много преди възстановяването на отношенията със САЩ. Те са резултат от широките консултации с народа ни още преди предишния 6-ти конгрес на ККП през 2011 г., а след провелия се тази година 7-ми конгрес се задълбочават. С тях укрепваме икономическата и политическата си независимост. Марксизмът не отрича частната собственост. Целта ни е промените да нямат шоков ефект върху хората, да са социално обвързани. Запазваме нашите безплатни здравеопазване и образование, съхраняваме армията. Новият ни закон за чуждите инвестиции търси вече не само влагане на капитали, но и нови пазари, нови технологии. Що се отнася до подобряването на отношенията със САЩ, това е победа на нашия народ, отстоял своята независимост, и победа на международната солидарност. Съседи сме с американците, добре е да си сътрудничим в борбата с наркотрафика, с трафика на оръжие и хора, с рисковете за екологията. Но само при взаимно уважение и ненамеса във вътрешните работи. Държим Латинска Америка и Карибието да са зона на мира. За нас най-важно е премахването на блокадата - това ще помогне за напредъка ни. Нека приятелите ни по света не се притесняват, че ще бъдем подведени, нека ни имат доверие и продължават да ни подкрепят - още се нуждаем от международната солидарност.

По-рано тази година по време на мое гостуване в Куба успях да разговарям и с Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите, която наблегна върху същите акценти.

Кения Серано:
Едно от най-важните завоевания на революцията ни е правото на народа да мисли със собствената си глава. Всеки приятел, който иска да ни разбере, трябва да го има предвид. Не е бил наш изборът да живеем в блокада над половин век. Не сме искали 16 години да се борим за свободата на петима наши героични затворници в САЩ. Не сме желали да ни причинят 5000 жертви в терористични актове срещу нас. Но всичко това ни се случи и ни изгради силна историческа отговорност и добра памет. Най-голямата обида, която ни нанесе Обама, бе да ни подкани да забравим историята. Да гледаме напред, не и назад. Това не върви в Куба, макар че много хора у нас харесват харизмата на Обама. Но когато той дойде тук и предпочете да мълчи за базата в Гуантанамо и кой ни наложи блокадата, това засегна достойнството на всеки кубинец, който носи в душата си поне по едно зрънце от Хосе Марти... Днес се нуждаем да разширим движението за солидарност и да потърсим съдействие за отмяна на блокадата от религиозните дейци, парламентите по света, юристите. Трябва да настояваме все по-активно и за прекратяване на окупацията на Гуантанамо. Някои смятат, че всичко се изчерпва със закриването на затвора там. Не, необходимо е закриване на самата американска база, а територията й да се върне на Куба. Страната ни ще продължи борбата за това. На всеки две години ще свикваме форум с искане за мир и за закриване на военните бази по света. Такъв форум ще има през 2017 г. точно в Гуантанамо.
Председателката на ICAP обърна внимание и на американските подривни програми "За промяна на режима":

Кения Серано:
Целта им е да се смени социално-икономическата система в страната ни чрез манипулиране на слабостите на кубинското общество. Искат да подтикнат младежта ни към консуматорство, а специалистите ни - да отидат в САЩ. Тези програми са под пълномощията на президента, така че Обама напълно може да ги спре, ако е добронамерен. Страните ни следват несъвместими, непримирими модели - две системи с напълно противоположни ценности. Можем да имаме полезно ниво на сътрудничество, само ако САЩ променят корена на политиката си спрямо нас.


Ибис Алвиса от Управление "Европа" на Кубинския институт за дружба между народите и посланикът на Куба у нас Педро Пабло Сан Хорхе

Кения Серано, председател на Кубинския институт за дружба между народите