
Бузлуджа - 134 години история и бъдеще
Крум Зарков: Бузлуджа е връх - буквално и символно
/ брой: 141
Бузлуджа е връх - буквално и символно. Към него човек се изкачва, там се извисява в стремежа си към един идеал. Оттам левите могат да видят и обсъдят помежду си цялата панорама. Защото левицата не е работа на дребно, казуистична и конюнктурна. Тя е цялостна стратегия, мисъл за бъдещо общество, обхващаща всички сфери на живота.
Първопроходниците на идеала, които са се качили за първи път там през 1891 г., са имали пред себе си общество, което още не е изпитало цялата палитра на капиталистическата промяна. Те са изпреварили времето си. Това трябва да бъде лявото. Да гледа напред, а не да живее само с поглед назад или в пъпа си. На Бузлуджа БСП трябва да си припомни, че лявата политика е едновременно борба за социална справедливост и борба за права и нормална човешка законност, тя е знак за съпротива срещу социалната и олигархическата тирания, срещу бедността, неравенствата, мизерията, но също и срещу хайките, побоищата, забраните, изборните фалшификации, политическото насилие, властовата арогантност. И двете, а не едното срещу другото. Борбата за правова държава не може и не бива да се изоставя от левицата.
Исторически Бузлуджа е събор на група млади хора, които не са се обичали особено помежду си. Цепели са се и са се противопоставяли едни на други. По всички правила на днешната политика би трябвало да се стопят и изчезнат. Но не изчезват. Причината е една - обединявала ги е не лоялността към вождове, а верността към идеи.
Бузлуджа е сборното място на хората, които наричат себе си другари. Онази поляна винаги е напомняла, че лявото е невероятно богато, че там има място и за партии, и за синдикати, и за граждански организации, и за клубове, и за движения, и за всеки човек, който смята, че обществото може да бъде по-справедливо, а животът - по-добър. Да, партията е политическият представител на всички тези и БСП остава основната партия в ляво, но всяко нейно високомерно самозатваряне е за сметка на общността. Присъствието на партията на бузлуджанската поляна не може да компенсира отсъствието й от местата, на които лявото е призвано да бъде.
Лявото трябва да е там, където протестират срещу репресиите на самозабравилата се власт. То следва да е там, където няма закон, а личната воля на поредния временен самодържец, трафикант на пари и гласове. То е там, където хората не могат да получат адекватна болнична помощ. То е там, където уволняват от работа без реални причини. То е там, където погазват и националното, и международното право, защото свят и държава без право са просто различни територии на една и съща джунгла. В джунгла не може да се гради демократичен социализъм. Това е политически и обществен строй, който изисква, освен самосъзнание и съпричастност, правила.
Толкова мащабна кауза не може да бъде реализирана и дори укрепена просто с второстепенно участие в ефимерно управление. Но и каузата не може да изчезне, докато не изчезнат причините да съществува. Докато България, Европа и светът са това, което виждаме, лявата кауза ще съществува и ще бъде актуална. Тя е единствена преграда срещу тържеството на бруталната сила на властимащите, егоизма, присъщ на капитализма, глупостта, промотирана за целите на консумеризма и милитаризацията, представяна като неизбежност. Лява партия има смисъл и може да набира сила само ако искрено се идентифицира с лявата кауза, като представлява реалното изражение на тази идеологическа преграда.
Бузлуджа е връх - буквално и символно. Качването му е трудно, слизането е по-бързо и лесно.