Крилете на душата

Още една дебютна лирична книга тръгва към читателя - "Спомен за тромпетиста" от Людмила Грозданова. С какво ново може да ни изненада една стихосбирка сред вавилонското стълпотворение от книги? Тази авторка блесна с отделни свои публикации из литературния и периодичния печат преди повече от тридесет години. Но не бързаше с дебюта си. Сега виждаме, че това е било разумно решение.
"Спомен за тромпетиста" представлява силна поетична книга, която откроява оригинален и неповторим лиричен пласт в многогласния хор на съвременната българска поезия. Сбирката обхваща творби от различни периоди, но е удивително хомогенна и цялостна като внушение. Без съмнение началните тласъци на авторовото вдъхновение са били под силното влияние на Борис Христов и гравитиращата около него талантлива литературна група в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век. От Борис Христов идва не само глобалната метафора за тромпетиста - възприеман като артист, музикант, въплъщение на духовното, благородното и красивото, но и съчетанието на предметно-битийното и високата естетико-философска медитация.
"Спомен за тромпетиста" по особен начин кореспондира с великолепните и твърде често провокативни изяви на цяла плеяда поетеси като Валентина Радинска, Милена Лилова, Маргарита Петкова, Надя Попова, Зоя Василева, Камелия Кондова, Мая Дългъчева и пр. Днес е невъзможно да си представим лицето на съвременната българска лирика без сътвореното от тези ярки и талантливи авторки.
Без да се влияе от тяхната завладяваща поетическа магия, Людмила Грозданова поднася посланията си в близък контекст и същевременно ни впечатлява с оригиналността на своята образност и метафоричност. Тя е способна от любовната драма да изведе внушения от по-висок порядък, както е в "Много съм ядосана" или "Таванът" и "Жена". Тя е нежна, деликатна, състрадаваща и всеразбираща, но в същото време е и рязка, категорична, даже сурова. Това не е поезия, подвластна на феминистки комплекси или сантиментално сълзливи интонации. Точно обратното - в стиховете на Людмила Грозданова откриваме образа на дръзката и доказала себе си жена.
Душата има криле, знае нашата авторка. Затова тя е безсмъртна и е способна да се превъплътява отново и отново, да се възражда като птицата Феникс от пепелта, да преодолява междузвездните разстояния. Добра илюстрация в това отношение са творбите "Една песен", "За поезията" и "Вятърна мелница". Песента на душата дава криле на човека. И тогава той разбира, че дълго време не е осъзнавал фундаменталната истина - човек се ражда свободен и ако не предава себе си, отлита свободен.
Дори в най-голямата тъга и драма поетесата е горда и предизвикателна. В същото време силен и повтарящ се мотив в нейната поезия е усещането за традиция, споменът за родовата памет, за кръвта и духа на предците, които са живи у нас. Тук бихме могли да откроим прекрасните стихотворения "Ръцете на баба" и "Спомен".
Това е книга за достойнството, за нравствената издръжливост на личността, която не желае да прави компромиси с идеи, идеали, истински приятелства, автентични чувства и социални позиции.