"Кретенът" Арафат и други убийци

Константин Иванов

Който и вестник да ми попадне напоследък, най-напред го разлиствам, за да прочета за какво е писал този път Кеворк Кеворкян. Отдавна вече той не се задоволява с едното дъвкане на невежи репортерки и безпомощни водещи на телевизионни предавания. Вече няма съмнение, че ако не е все още абсолютно доказано, че българската телевизия започва с предаването "Всяка неделя", то със сигурност нищо значимо не се е появило на малкия екран след неговото сваляне. В края на краищата кой е казал, че нарцисизмът, себелюбуването трябва да са запазена марка единствено на настоящия ни премиер! Няма друго обяснение за словесните наводнения, с които К.К. дави читателите и на жълти, и на т.нар. сериозни вестници по всички въпроси на политиката, бита, морала, народопсихологията и, естествено, нищетата на българската журналистика.
Авторът на тези редове не се самозаблуждава, че е първият, забелязал тези неща. Но май не им се обръща особено внимание. Не можах обаче да подмина мълком последната изцепка на бившата тв звезда. В поредната му статия, носеща красноречивото подзаглавие "Първанов срещу Станишев", има пасаж, посветен на бащата на настоящия председател на БСП. Цитирам: "България беше донор на терористи, един от "оберите" беше Станишев - целуваха се с онзи кретен Арафат, раздаваха пари и на други убийци и т.н."...
Е, не можах да преглътна това "кретен", лепнато с толкова лека ръка на Арафат.
"Кретенът" Арафат е окачествен от възможно най-независими и безпристрастни източници като "един от най-известните радикални политически дейци от втората половина на ХХ век, лидер на движението Фатах, председател на Изпълкома на Организацията за освобождение на Палестина, президент на Палестинската автономия, той в много страни е посрещан в качеството на държавен глава, ЕООП е призната от над 100 държави, а лидерът й става централна фигура на близкоизточната политическа сцена".
"Кретенът" Арафат подписва в Осло на 13 септември 1993 г. заедно с израелския премиер Ицхак Рабин историческото споразумение, съответстващо на приетата още през 1974 г. политическа програма на ООП, призоваваща за борба за създаване на палестинска държава не ВМЕСТО, а НАРЕД с Израел.
"Кретенът" Арафат стана заедно с Ицхак Рабин и сегашния израелски президент Шимон Перес лауреат на Нобеловата премия за мир за 1994 г. 
Толкова за "кретена" Арафат, очевидно битуващ в съзнанието на Кеворкян в кюпа с "другите убийци".
Във вече цитирания независим и безпристрастен исторически източник четем: "Създаването на Израел се предшества от вълна от терористични актове, осъществявани от радикалните ционисти от Иргун цвей леуми и организацията Щерн... Менахем Бегин (премиер на държавата Израел през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век - бел.авт.) е командир на бойната организация Иргун цвей леуми, организирала през 1946 г нашумелия взрив в британската щабквартира в хотел "Цар Давид" в Ерусалим. Този и други не по-малко знаменателни взривове дали повод да нарекат Бегин терорист".
Бившият терорист Менахем Бегин, заедно с египетския президент Ануар Садат, беше удостоен с Нобелова награда за мир през 1978 г.
Излишно е надълго да се обяснява, че рядко (може би изключение е Индия с Махатма Ганди) борбата за освобождение, за независимост, не е съпроводена с насилие, с въоръжени действия. И че много от тези, които са били окачествявани от противниците си като терористи, впоследствие са били възприемани като герои. Само у нас участниците в антифашистката съпротива бяха принизени до битови престъпници, обирджии на мандри, но това е друга тема.   
И когато Кеворкян с лека ръка квалифицира Ясер Арафат като "кретен" и го слага в кюпа с "други убийци", дали е готов да си спомни, че на 9 септември 1982 г. в Бургас беше убит от арменски терористи един турски дипломат. Убийството бе дело на членове на АСАЛА (Armenian Secret Army for the Liberation of Armenia), в чийто актив са такива терористични акции като: атентат на Истанбулското летище в 1982 г. с 9 убити и 82 ранени; атентат на парижкото летище Орли с 8 убити; над 40 турски дипломати екзекутирани по света, в това число и този в Бургас. Ръководителят на умереното крило на АСАЛА Мелконян впоследствие поведе 5000 бойци, допринесли съществено за благоприятното за Армения развитие на бойните действия срещу Азербайджан в Нагорни Карабах в края на 80-те и началото на 90-те години.
Така че, уважаеми Кеворкян, остави на мира костите на Арафат, ръфай на воля кокалите на невежите репортерки и безпомощните тв водещи, там ти е все пак силата. И по-внимателно с инсинуациите по адрес на Иван Гарелов - все пак и той като тебе е знакова фигура в недалечното минало на телевизията, дължиш му го като на колега не само в областта на журналистиката.