КРЕЩЯЩАТА НУЖДА

Георги Марков
Социалистически младежки съюз

Поредното поражение. Поредно, но най-болезнено от всички до този момент. Тази партия, за която през 1990 г. гласуваха почти 3 милиона, а през 1994 г. над 2,5 милиона души, стигна до плачевните 15,4%. Може би мнозина анализатори биха възкликнали, че "идеите на левицата не се харесват на избирателите", а "нейното влияние сред младите хора е сведено до минимум". Парадоксално е, че в една страна, чието население едва оцелява, най-голямата лява партия губи вече поредни избори, докато в една съседна Гърция радикалната левица СИРИЗА е първа политическа сила и има все по-голяма популярност сред активното население и младежта.
Вътре и извън БСП мнозина търсят причината за този спад на доверие. Някои го намират в конкретни личности от ръководството на "Позитано". Да, хората, които са на президиума още от конгресите на БКП, несъмнено са част от проблема. Нямам нищо против техния опит и принос, но след един период от време трябва да си дадеш равносметка пред себе си, пред другарите си, и да отстъпиш мястото си на следващото поколение, предавайки му своя опит и стремейки се да го предпазиш от грешките, които си допускал.
Липсата на кадрови промени обаче заема второстепенно място на фона на идейното състояние на партията и на това как тя използва своите идеи за привличане на симпатизанти. Още с началните процеси на социалдемократизация БСП частично изгуби своята същност на автентична левица. Безпринципните компромиси, подкрепата от БСП за членството на България в НАТО са също част от причините за състоянието, в което сме днес. Именно левицата трябва да бъде онази сила в обществото, която да се бори срещу безумията. Това се отнася и за ЕС в днешния му вид. Нелепо е да говорим за "европейско семейство" и "европейски път", когато имаме насреща една безпардонна брюкселска бюрокрация, целяща да унищожи националните икономики на новите страни членки на съюза и да ги превърне в територии, на които да бъдат разполагани американски бази и чужди корпорации да беснеят безнаказано. Безумие е да се говори за "евроатлантическа сигурност", когато НАТО не е нищо друго освен терористична организация, отговорна за смъртта на милиони хора, която обяви за свой основен враг днес нашата освободителка Русия.
Много хора приемат евроскептицизма като нещо крайно. Бих им казал, че на фона на днешното международно положение несъгласието с брюкселските заповеди е по-скоро израз на патриотизъм, отколкото на крайност, а любовта към родината трябва да е винаги първи принцип на левицата в България, независимо дали това се нрави на някои наши партньори от ПЕС, или не.
Друга голяма рана е историческата памет. Може би се сещаме за героите си само когато сме в опозиция или в предизборна кампания. Цитираме Оланд и ред други европейски лидери, които наричат себе си леви, че и Йотингер, като понякога забравяме, че в историята на нашата партия грее името на един от най-големите антифашисти - Георги Димитров. Всяка година ходим на Бузлуджа, но дали вземаме със себе си обратно дори искрица от факела, който е запалил Благоев с другарите си там. Тази искрица е необходима. Нашият път напред ще бъде успешен, ако вземем от огъня на Владая 1918 г., на Мъглиж и Лом от 1923 г., ако към този огън прибавим вярата, която Вапцаров ни е завещал, преди да срещне куршума на гарнизонното стрелбище, и истината, която е на наша страна, за онези отминали 45 години на съзидание. Нашата история и нашите идеи днес в съвременния свят са онази комбинация, срещу която нито един корпоративен елемент не може да се сражава, колкото и да му е силна финансовата власт. Да нахраниш гладния, да обуеш босия, да дадеш надежда на обезверения - това е мисията на нас, социалистите. Ние трябва да бъдем едновременно и рушители, и съзидатели. Рушители на този свят, който е изграден върху кухите фрази за "свободен пазар", и съзидатели на онова общество, за което са мечтали и мечтаят милиони хора по света. Нека с жарта на миналото тръгнем напред към пламъка на бъдещето.