Кредит на доверие

Без докачение, разбира се, без никаква обида или подигравка, днес отново ще се спрем на вербалните или писмени послания, които ни отправят политици и журналисти, без да се замислят, че може би ги чуваме или пък четем. И то твърде внимателно, както се разбира, щом можем от пръв поглед да открием опашатата лъжа. Естествено, изречена или написана, напълно в комичните правила на политическия или журналистическия тертип.
Тертип е българската дума за "матрица". Това пояснявам за младото поколение, за хората, които бледнеят пред компютрите, без да разбират, че те самите вече са малък механизъм от великата Матрица. За да не се изгубим и ние, e нужно да обясним, че когато политик или журналист се оплете в конците на професионалната си матрица, той най-често задръства ефира с невинни и недотам чак невинни лъжи.
Ето така се оплете и самият Цветан Цветанов, когато седна да разправя пред една телевизия: "Още през 2009 г. поисках кредит на доверие от САЩ. Смятам, че извършихме разследвания, от които партньорите ни могат да са доволни." Това заявил  вицепремиерът и министър на вътрешните работи.
Цветанов разкрил храбро и това, че част от българската делегация, пътувала до САЩ, е бил и прокурорът по делото "Килърите", тъй като борбата с организираната престъпност у нас също била сред темите, обсъждани в Държавния департамент.
Всяка държава има суверенитет. И едно от първите задължения на всеки неин гражданин (пък и на гражданите на чуждите държави) е да пази този суверенитет. По личните показания на господин Цветан Цветанов, който на всичко отгоре е и министър на външните работи на Република България, още през 2009 г. той е нарушил суверенитета на родината си, като е поискал кредит на доверие от друга държава, в този случай на Съединените американски щати.
По цял свят знаят, че вътрешният ни министър (пък и външният, защо не!?) ги плещи каквито му паднат. Но това минава всякакви граници. Защото никой не е упълномощавал този тип министри да ходят и да коленичат на червеното килимче в Белия дом, да целуват скутове и пазви. Това е нищо, защото коленопреклонната делегация включва в състава си още външен и военен министър, че даже и прокурор. Питам се дали диктаторите от Латинска Америка са правили по-представително посещение пред "големия брат". Дето се вика - да ни набият клинците на всяко равнище. Да няма лабаво и после да викаме: ама ние не разбрахме. А така всеки си води бележки в тефтерчето, преди да излезе на препоръчаната от президента Обама разходка.
Иронията си е ирония, но тук продължава една тенденция, която ни очертава като "пета колона" на САЩ в Европейския съюз. В такъв представителен и раболепен строй не сме гостували в нито една от държавите на ЕС, където, божем!, сме членове. Истината е, че и никой не ни е канил! Вероятно само глухите и слепите не са разбрали, че идеята за Европейския съюз не е сред най-любимите теми на САЩ. На дневен ред е не само разпределението на Европа. На дневен ред е разпределението на сферите на влияние в целия свят. Това го налага световната енергийна криза, от която, както се вижда, изход няма да има. Съседството ни с Република Турция, винаги обичана от САЩ, е другата силна страна на мотивацията на американците да ни припознават като свои хора. Въобще в Европейския съюз, освен като бедняци, ние минаваме и за хора на американците. Нашите войници продължават да участват в мисии в Афганистан, когато половината европейски държави извадиха своите части и ги прибраха в родината. У нас, като кажат за американския посланик, все едно говорят за Господ. Уорлик даже се снима в роден сериал, да не говорим, че потупваше бащински гейгрупите по разни техни форуми.
Така че високите оценки на Обама за Борисов не са изненада. Оказа се, че той ги повтарял на всеки, ама нейсе... Дето се вика - ние не сме придирчиви, щото какво не сме приживели от общуването с големците на света. Но това е тема на друг разговор.
Да се върнем на Цветанов! Види се от неговите думи, че човекът, макар и физкултурник и душеприказчик на Веско Маринов, е поискал кредит от САЩ и го е получил.
Въпросът е какво друго е получил!?
Защото всяка обикновена банкова служителка ще ви каже, че даването на паричен заем, който трябва да върнеш или не (най-добре не!), винаги е свързано с кредит на доверие. Остава да разберем с какво е бил подкрепен този кредит на доверие при Цветан Цветанов!?! Не вярвам да е с новия диск на Веско Маринов...
Такива работи...