Краят на света в Хасково преди 100 години

Тази история ми разказа моят дядо Богдан, на когото съм кръстен. Бил съм съвсем малък, но тя така ме смаяла, че я помня цял живот. Случила се точно преди 102 години. Тогава се разчува: на 20 април 1910 г. Халеевата комета ще удари Земята и човечеството ще загине...


И в Хасково има люти хора, сербезлии - като се дигне гюрюлтия, като избухне кавга с друг за нещо си, и така цял живот скарани. Ни се поздравяват, ни си продумват, че и на децата си забраняват да играят заедно. Враждата бавно се разлива върху семейството, върху рода и колкото повече време минава, толкова повече народ се ожесточава.
Сега обаче стана истинско чудо: два рода, озъбени сума ти години в кръвна свада, изнесоха бели чаршафи на поляните над града, постлаха ги на зелената трева, наредиха на тях софра, дето имаше и от пиле мляко, сложиха вино и ракия от лозята на Ямача. Прегръщаха се, целуваха се, гледаха се с братска обич...
Чудо, чудо невиждано, би казал всеки и би се прекръстил три пъти.
Чудо наистина, само че породено от друго, заради което на всичко живо кръвта замръзваше в жилите - към Земята като летящ змей се носеше Халеевата комета и, както писаха вестниците, тя трябваше да се сблъска със земното кълбо, и... да го разцепи на две половини, а океаните и моретата да се излеят върху хората!
До края на света оставаха няколко дни. Едни кършеха ръце и ходеха ошашавени, други ядяха и пиеха като за последно, трети искаха опрощение от всеки, пред когото бяха съгрешили, за да се представят горе на небето праведни, четвърти бяха събрали децата си от далечни краища, вадеха скрити златни пендари, поделяха ги между тях, а децата им целуваха ръка...

Общината с часовника в центъра на Старо Хасково

Имаше един известен род Гъсокови, цяло Хасково им викаше Гъсоците и им се подиграваше. Те се правеха, че хич не ги е еня, но явно дълбоко в себе си са били много обидени заради своята птича фамилия. Като разбраха, че наближава краят на света, пратиха молба в "Държавен вестник": "Искаме да се прекръстим и занапред, преди да е изчезнала Земята, всички да ни именуват не Гъсокови, а Орлови..."
Да ги запомнят хората като Орлови!
Училищата затвориха, децата трябваше да са близо до майките и бащите си. Подстригаха ги, изкъпаха ги, вчесаха ги, облякоха ги с най-хубавите дрехи и хем им се караха да се пазят чисти, хем час по час ги целуваха, радваха им се, даваха им стотинки за бонбони и плачеха.
Затвориха банките, работилниците, складовете и изведнъж се разбра, че малкият градец е доста многолюден, защото улиците се изпълниха с възбудени хора, които щъкаха напред-назад и всеки разнасяше уж последни новини и клюки по чаршията. Кръчмите и ресторантите бяха препълнени, до края на света оставаха три дни - Халеевата комета фучеше с неистова сила в мрака!
Ужасени и безпомощни, хасковлии бавно се приготвяха да приемат смъртта. И въпреки всичко няколко жени, на които с пълно право хасковлии викаха Чистниците, наизвадиха току-що изпрани и избелени чаршафи. Простряха ги - те се вееха от пролетния ветрец - бели, бели, чак искрящо бели, сякаш развети знамена на надеждата. Изглежда оправните домакини искаха с могъществото на светлината да спрат нашествието на мрака.
На 19 април 1910 г. всички бакали, сладкари, хлебари, млекари, винари, кръчмари в Хасково отвориха от ранна утрин и кой що минеше покрай тях, викаха:
- Идвайте, хора, яжте и пийте без пари и благославяйте. Прошка, прошка!
Хлебарите раздаваха хляб, саламджиите - още топъл салам, млекарите отваряха гюмове с мляко, кръчмарите нареждаха мезета и пиене пред заведенията - направо на тротоара.
Българи, турци, арменци, евреи, омазани в сладък сироп цигани, изнасяха цели чинии баклава от сладкарниците, пълнеха шишета с боза и бяха щастливи, все едно не краят на света идваше след няколко часа, а Великото блаженство, когато хората ще живеят без пари и жените... ще бъдат общи!
Всичко се изяде, всичко се изпи, накрая извадиха маси, столове и посуда - който му трябва, да си вземе. Взеха си. След което целокупният град Хасково притихна и зачака кога ще се пренесе в отвъдното.
Щом на следващата сутрин Халеевата комета мина покрай Земята и хасковлии се събудиха живи и здрави, откъм бакалниците, хлебарниците, млекарниците, саламджийниците, кръчмите се понесе в един глас:
- В-ъ-ъх, к'ва стана тя сега!?! Изгоряхме!
- Изгоряхте, ама оцеляхте, което е по-важно, нали? - отговориха им тия, що ядоха и пиха на корем.
С което посрещането и изпращането на Халеевата комета приключи и град Хасково се върна към катадневните си работи...