Красота от небето, или какво (не) знаем за снежинките

Настъпването на зимата най-ярко се усеща не толкова със застудяването, колкото с появата на снега. А той, както е известно, е съставен от снежинки. Всъщност те са много красиви и интересни създания на великата природа. Мнозина са опитвали да разгадаят тайната на тези красавици и да ги запечатат на снимка. Но това е много трудно, практически невъзможно без наличието на специални уреди, с които най-вече боравят в лабораторни условия учените.

Резултатите от многобройните дългогодишни изследвания сочат, че в света няма две абсолютно еднакви снежинки. Въпреки това тази констатация е смятана за не съвсем коректна. Някои експерти са на мнение, че е напълно възможно, макар и не много вероятно, две снежинки да бъдат визуално идентични. Това се случва, ако средата, в която се формират, е сходна - образувани са близо една до друга, или просто си приличат по случайност.
Международната комисия по сняг и лед (представете си, такава институция наистина съществува!) още през 1951 г. узаконява единната класификация на снежинките. Според нея съществуват общо 7 вида: звездоподобни кристали, игловидни, колонки, пластинки, пространствени дендрити, стълбове с накрайници и снежинки с неправилна форма. Най-често обаче се срещат класически шестоъгълни екземпляри. Кристалите им са наистина неповторими и образуват уникални съчетания.

Специалистите обясняват симетрията при снежинките с шестоъгълната кристална структура на обикновения лед. Според друга версия разклоненията на кристалите растат независимо, но в среда, която е хомогенна в мащаба на отделната снежинка. А това предизвиква висока степен на визуално подобие между тях. В по-едър мащаб различията в средата са по-големи, което води до диференциация във формата на отделните снежинки.
Те не могат да съдържат пет или седем ъгъла. А са само с шестоъгълна форма. Това се дължи също така и на ориентацията на молекулите в кристалната решетка на леда и на разположението на свободните водородни връзки, които допринасят за образуването на равните ъгли у снежинките.

Строго шестоъгълната им структура е позната на китайците още от II век пр. Хр. В Западния свят свойството на снежинките за първи път наблюдава английският математик Томас Хариът. Това се случва през 1591 г., ученият обаче не публикува наблюденията си. Затова за първи официални разработки на разнообразието на формите на снежните кристали се смятат написаните от Йохан Кеплер и Рене Декарт. А първото систематично изследване е предприето от Укичиро Накая, който създава синтетични снежинки през 1936 г. и ги категоризира в над 200 различни типа през 1954 г. Изкуствените красавици с 6 лъча се получават благодарение на специален уред. На остров Хонсю съществува Музей на снега и леда "Укичиро Накая", където се пази и първата машина за синтетичен сняг.
Структурата на молекулата на водата се вижда върху всяка шестоъгълна снежинка. Между лъчите на кристала е възможно да се образуват ъгли само от 60 и 120 градуса. На върховете на шестоъгълника се струпват все нови и нови кристали. И така се получават най-разнообразни форми на звездички-снежинки.
Теглото на една е около 1 мг, но понякога стига до 2-3. В един кубически метър сняг има около 350 млн. снежинки, а на цялата Земя количеството им е 10 на 24 степен.

Любопитен факт е, че ескимосите използват 24 думи, за да опишат снега в различните му състояния. А саамите за определянето на замръзналата вода във всичките й възможни разновидности имат 41 варианта.
Най-известната голяма снежинка, която не само е хваната, но и измерена, е с диаметър около 38 см (15 инча). Регистрирана е на 28 януари 1887 г. във Форт Кео, Монтана, САЩ. Средният размер на обикновената снежинка е 5 мм, а теглото е 0,004 г. Смята се, че тя пречиства въздуха от прах и смог. Затова по време на снеговалежи толкова лесно се диша.
Най-странният снеговалеж е регистриран на 30 април 1944 г. в руската столица. Падналите на московска земя снежинки били големи колкото човешка длан, а формата им напомняла щраусови пера.
Белотата на снега пък се обяснява с факта, че е съставен от безброй снежинки. А всяка от тях съдържа 95 на сто въздух. Останалите 5% са вода. Снежинките обаче само изглеждат бели заради пречупването на светлината по върховете на кристалите. А всъщност са абсолютно прозрачни. Снежинката е много лека, затова пада от облака изключително бавно, преодолявайки в безветрие 900 метра за един час.
Половината от населението на планетата ни обаче никога не е виждала истински сняг.
Установено е, че при падането върху водни повърхности снежинките "пеят". Или, с други думи, издават много високи звуци, неуловими от човешко ухо, но, както твърдят специалистите, изключително неприятни за рибите.
Снегът и интересните снежинки всъщност се образуват в облаците, а те, на свой ред, са микроскопични капки вода. В облаците се съдържат и малки частици прах, към които в студения въздух се притеглят водните капки и замръзват. Образуват се кристали от лед, по-малки от 1/10 милиметра, които под въздействието на влажния въздух падат от облаците надолу. Доказателство за това, че снежинките всъщност са съставени не от вода, а от пара, е фактът, че тяхното замразяване след стопяването не води до възраждането или повторното им образуване.
Въпреки многобройните известни факти за снежинките се оказва, че те все още не са изучени докрай. И тези замръзнали късчета красота продължават да вълнуват умовете и сетивата на хората...


През обектива на Алексей Клятов

Една от най-впечатляващите колекции от кадри на снежинки е направена от руския любител фотограф Алексей Клятов. Той обаче не ги снима с професионален апарат, който може да се купи в магазина. А запечатва невероятните форми на снежинките с помощта на перфектна ръчно създадена макрокамера. За целта Клятов използва части от стари апарати, обърнати лещи, дървено трупче, тиксо и сглобява своеобразен Фотощайн. Факт е, че получената снимачна техника е далеч от примера за естетична визия. Но направените от Алексей кадри са наистина зашеметяващи.
Руснакът увековечава снежинките на терасата си, като подлага за фон пуловера си или ги снима върху стъкло, светейки отдолу с фенер. И така създава цяла серия неповторими фотографии на кристално чисти и съвършени модели.