Красиво, стига да не забелязваш детайлите

Сутрин рано, прекрасен пролетен ден. Слънцето е огряло с лъчите си центъра на София. Паркове, зелено, приказка. Опитвам се да бъда положителен. Излизам от кооперацията, в която живея, и се натъквам на първото откритие - да внимавам да не настъпя някоя "мина", оставена от кучето на съгражданин, който се е направил на ударен. Нататък някой непризнат от обществото пубер си е оставил ръцете, напръсквайки със спрей една от малкото сгради в центъра, останали неорезилени от неговото творчество.
Плочките по тротоарите - какво да ви кажа - все едно, че са слагани веднага след деветоюнския преврат през 1934 г. и оттогава никой не ги е ремонтирал. Оставам с чувството, че тези хора наоколо не плащат общински данъци и затова няма пари общината да им направи тротоара. А плащат! От собствен опит знам - плащат, и то такива, че косите ти да се изправят. И въпреки това няма тротоари. Къде са парите? Разбира се, или са откраднати, или са отишли за други, "по-приоритетни" за обществото цели.
НДК и околностите. Едно от най-хубавите места на столицата. Простор, зеленина, шадравани - радост за очите. Стига да не забелязваш детайлите. А детайлите се изразяват в храчки, изплюти на плочките, остатъци от семки покрай пейките и видими следи от липса на възпитание. И прах, колкото си искате. 



Добри Колев, София