Позиция
Крадци под прикритие
Притча за мошениците, които станаха нотабили
/ брой: 95
Богата държава сме - има много за крадене: европейски фондове, субсидии, заеми, АЕЦ "Белене", т.нар. Балкански поток, магистрали, саниране - пари бол. И не е вярно, че те не миришат, защото тарикатите ги надушиха веднага и започнаха да кръжат около тях. Но за да се докопат до парите, трябваше да се разберат с управниците. Разгеле, това не беше проблем, защото се познаваха още от мутренските времена.
Преговорите преминаха кратко и делово, тъй като тарикатите направиха предложение, на което другите не могат да откажат. Най-силният коз бяха компроматите, а такива има в изобилие. После се договориха кой какви проекти и дялове ще "усвоява", далаверата тръгна и златото потече. Започна безкраен празник. Бре, че маскари - завидя им Бай Ганьо, като разбра, че може да се краде законно. "Ех, да му бех фанал чалъма навремето".
След една-две години тарикатите станаха мултимилионери и започнаха да ги наричат олигарси. Това звучи по-солидно и престижно. По стара традиция тук използваха руския опит, зер там олигарсите са най-богати - газ, петрол, метали - всичко е тяхно. Новобогаташите си построиха замъци с високи дувари и се скриха в тях, като забравиха да си напишат името на външната порта. Анонимността е за предпочитане. Но не всичко беше цветя и рози. Голямото им гайле беше как да изперат мръсните пари, така че да станат легитимни. Повечето се скриха в офшорките. Имаше и мераклии за слава, които станаха собственици, спонсори и меценати. Не на театри, опери, оркестри - мани ги тия маргинали. Не построиха фабрики и заводи - защо са им проблеми и ядове, когато в банките парите им са на сигурно място. Не помогнаха и на църквата, понеже мразят постите и изпитват кошмари от десетте божи заповеди. Най-нахалните дори се престориха на дарители. Така се стигна до абсурда крадци-филантропи, което е словесен каламбур. Станаха собственици на футболни клубове - нали от футбол всички разбират. Последва приятният гъдел да се пъчат по медиите и да разправят колко са велики. Като натрупаха пари и самочувствие, си напазаруваха медии, политици и клакьори, и по този начин постепенно се превърнаха в обществен фактор и скрита власт. Така тайно и полека мошениците станаха нотабили.
Но има ли тарикати, значи има и балами. Това сме ние - целокупният български народ с нашите сиромашки заплати и пенсии. Те са от парите, които още не са успели да окрадат. "Докога така ще я караме", се пее в една песен - още петстотин години или до второто пришествие? Но какво да правим? На управниците не се надяваме, защото отдавна се сортачиха с олигарсите и сега са като халваджията и бозаджията. На Васил Божков са предявени 11 обвинения. За 10 години органите не разкриха нито едно. И не, че не са ги знаели. А сега зорлем пращат Васил Божков при братя Галеви, където ще им сложат шапка невидимка. Това е положението. Както казва Данте: "Надежда всяка тука оставете". И какво да правим, за да се отървем от тези паразити?
Много просто - да се обединим и да ги насметем, т.е. да ги направим на смет.