Кой залага на СНС?

Рита Дау
Франс прес

Година след избухването на бунта в Сирия опозицията още не може да изгради единен фронт срещу режима на Башар Асад, което кара международната общност да се въздържа от оказване на истинска дипломатическа подкрепа и дори от доставка на оръжие за нея.
В Сирия, където продължаващите вече година народни протести не успяват да свалят режима, опозицията се военизира - обрат, който изисква в още по-голяма степен единно ръководство, смятат експертите.
"Опозицията, която е разпокъсана, трябва да може да съгласува атаките си из страната и ще й трябва национално ръководство, каквото за момента няма", казва Джошуа Ландис, директор на Центъра за близкоизточни изследвания към университета в Оклахома.
"Ако отделните фракции сътрудничат помежду си, режимът е обречен, ако не го направят обаче, той има всички шансове", подчертава експертът.
"Революцията разчита сирийците да обединят усилията си като един. Ако опозицията не постигне това, то тя не е по-добра от клана Асад", допълва Ландис.
Сирийският национален съвет (СНС), създаден през август, е най-голямата враждебна на режима коалиция, обхващаща ислямисти (и по-точно "Мюсюлмански братя"), либерали и националисти.
СНС обаче страда от затруднението си да възприеме ясна стратегия и ефикасна структура.
Оставката в средата на март на три видни опозиционни фигури, сред които Камал ал Лабуани, разкри вътрешното напрежение в съвета.
Лабуани яростно атакува СНС, заявявайки че "не желае повече да бъде съучастник в унищожаването на сирийския народ чрез протакане, лъжи, измами, празни обещания и монополизиране на решенията", най-вече от страна на водача на съвета Бурхан Галиун. Той настоя преди всичко "Съветът да играе реална роля в организирането на въоръжения бунт".
В петък френският външен министър Ален Жупе призова опозицията да "прекрати раздорите".
"Правим всичко възможно, за да ги обединим около СНС и да ги убедим да са по-отворени, да приемат алауити, християни. Те обаче не успяват да се справят с това в достатъчна степен", добави той.
Точно заради разделението сред опозицията международната общност се колебае да достави оръжие на бунтовническата Сирийската свободна армия (ССА).
Опозицията призовава все по-настоятелно за чуждестранна намеса, докато няколко арабски държави, главно от Персийския залив, се обявиха неколкократно в подкрепа на доставките на оръжие за опозиционерите.
"Вашингтон и съюзниците му се опитват да разберат кои са тези хора (опозицията). Никой не знае при кого точно ще попаднат оръжията. Те не искат да дават парите си, без да са наясно", обяснява Ландис.
Алия Мансур, член на СНС, смята че "изискването на международната общност опозицията да е единна е само претекст да не се предприема нищо".
Тя обаче признава, че СНС работи бавно. "В течение на много години на опозицията беше забранено да участва в политическия живот. Нормално е не всичко да е наред", оправдава сегашното положение тя. "Ние обаче сме обединени около една цел - падането на режима", подчертава Мансур.
Салман Шейх, директор на центъра "Брукингс" в Доха, на свой ред смята, че "разединението сред опозицията често бива преувеличавано. Ръководството й, разбира се, е слабо (...), но най-важното е опозиционерите да се споразумеят върху платформа за промяната. По този въпрос те постигнаха напредък", допълва той.
Заради съпротивата на Москва и Пекин, които отхвърлят всякакво осъждане на Дамаск, международната общност не успява да постигне консенсус по сирийския въпрос, за разлика от интервенцията в Либия миналата година, когато бунтът свали Муамар Кадафи от власт, отбелязва Шейх.
"Съединените щати взеха участие в Либия, докато в случая със Сирия стоят настрана. Това трябва да се промени", казва в заключение той.