Кой ще защити пациента

Противно на логиката, промените в здравната сфера през последните 15 години са насочени срещу правата и интересите на пациента. Не е трудно да разберем защо. Здравеопазването се реализира чрез три типа дейност: лечение и профилактика на болестите; организация и управление на лечебно-профилактичната дейност и политическо регулиране в съответствие с потребностите и възможностите на обществото. Всяка от тези дейности изисква специфични знания и умения, но

в мътните води на прехода

едно малцинство с дипломи за първия тип обсеби и другите два, без да има нужните качества да ги упражнява. Помогнаха политиците. Некомпетентни в трите типа дейност, те доброволно отстъпиха политическата инициатива и така се оформи порочна спирала: едни невежи подготвяха некачествени политическите решения, други невежи ги гласуваха. В този кадрил малцинството придоби самоувереност и с времето се трансформира в медицински отряд на националната олигархия. Чрез коварни манипулации на третия тип дейности тя създаде такива правила за първия и втория, които да я облагодетелстват за дълго време. Като съвкупност от закони и наредби те се превърнаха в механизъм за управление на здравеопазването, който поради присъщата си интелектуална недостатъчност заработи на принципа на положителната обратна връзка. При нея всеки негативен резултат на изхода на здравеопазването изисква коригиращо управленческо решение. По правило такова се предприема, но във вид, който генерира нови дефекти на изхода и подсилва тенденцията към разпад на системата. И така до безкрайност. Вече 16 години неефективният финансов мениджмънт води до необосновани преразходи, след което вместо коригиращи експертни мерки следва повърхностно политическо решение за механично увеличение на планираните средства. Управляващите не могат да спрат този процес и като резултат имаме прахосническо здравеопазване, наситено с конфликти на интереси и с влошаващо се качество. Обяснимо в този механизъм няма място за сантименти към пациента.

Контролът на олигархията

върху всички дейности придаде на здравеопазването черти на разпадаща се затворена система. Неблагоприятните прогнози не устройват обществото и то търси промяна, но засега без успех. От една страна, то отправя абстрактни искания за реформа, като очаква тя да се извърши "отвътре". Но олигархията не желае реформи. Тя има интереси. В отговор на сигналите предлага лъжереформи, които политиците обикновено взимат за чиста монета и легитимират. Ефектът е троен: временно се намалява напрежението, наивното общество се въвежда в поредната заблуда, а ехидните лъжереформатори получават нови облаги, които ехидно са заложили в своите предложения. От този тип са "реформите" на Петър Москов. Такава е логиката през последните 15 години. Обществото оказва въздействие и чрез периодичните увеличения на притока на средства към здравеопазването, но и те не дават ефект. През 2000 г. от здравни вноски в касата са постъпили 530 млн. лв, а през 2015 г. от приходи и трансфери в нея се очакват над 3 млрд. лева. Логиката обаче е същата. Парите потъват в системата, която ги "усвоява", за да възпроизведе своите дефекти. С отрицателен знак е и влиянието на обществените медии. Противно на призванието да бъдат критик на кризата, те станаха неин рупор. Вреди и пасивността на неправителствения сектор. Така, вместо да бъде регулатив на своята подсистема, обществото възприе ролята на неин придатък, на съавтор на ентропията с нейните уродливи лица: корупция, аморализация, конфликти на интереси,

финикийска треска

и унизително отношение към пациента. Съвсем друго е положението със сигналите, които олигархията изпраща към обществото. Тя непрекъснато иска повече и го получава. Всички нейни желания - законодателни, финансови, управленчески и други, се изпълняват безпрекословно. Идейно безсилие пречи на управляващите да осъзнаят, че реформа с потенциала и мераците на първия тип дейност е невъзможна и тя следва да бъде извършена "отвън", със средствата на втория и третия. За 26 години Б. Борисов е първият политик, който разбра, че юристите го будалкат. Още 26 години едва ли ще стигнат да прозре, че политическата класа се е разтворила в това здравеопазване и обслужва нечисти интереси. Понятието "пациент" в нейната ценностна система е твърде абстрактно, а грижата за неговото здраве - лицемерна. На фона на най-болната нация в Европа и на грядущата демографска катастрофа.
Важна причина за кризата в здравеопазването е обстоятелството, че олигархията не намери достойни опоненти в лицето на естествените защитници на правата на пациентите.
- Председателят на УС на НЗОК от 2002 до 2006 г. Никола Василев директно заяви от малкия екран, че здравната каса не защитава пациентите. Техните права са записани в закона, но времето показа, че г-н Василев е прав. Рамковите договори се превърнаха в пазарлъци. Налице е разхитителен финансов мениджмънт. Масово не се прилага информираното съгласие. Въвеждането на допълнителния пакет нарушава правото на достъпна медицинска помощ. Най-важното е, че гражданите не възприемат касата като защитник на техните интереси.
- Не е на ниво омбудсманът. Когато бяха въведени таксите за избор на лекар и екип, Константин Пенчев уведоми с приятелско писмо премиера Борисов, че те са незаконни и следва да се отменят. Не знам дали е получил отговор, но таксите останаха. Г-н Пенчев си поигра на защитник, напомни на властта за себе си, пошумя в медиите, но не обжалва таксите в съда.
- Големи длъжници на здравната реформа са пациентските организации и синдикатите, които не можаха да предложат алтернативна визия за реформите. Дълго време двата големи синдиката се оглавяваха от лекари. Техни представители членуват в управителните органи на касата. При всеки опит за посегателство върху интересите на съсловието Лекарският съюз организира протести и статуквото бързо се възстановява. Обратно, нито една пациентска организация не е предприела подобни действия за защита на правата на пациентите. Липсата на опоненти е коварен стимул и трябва да сме убедени, че натискът срещу пациентите ще приема нови и форми и с по-рафинирани методи.

Безспорен лидер на похода срещу пациентите

в момента е здравният министър. От една страна, той е длъжен да бъде лоялен към олигархията, да следва нейната стратегия. От друга страна, заедно с премиера и финансовия министър той трябва да решава непосредствената задача за връзване на бюджета на здравеопазването. Йезуитски мерките по решаване на тези задачи се облякоха в поредния блъф за "дълбоки реформи". Електронните медии подхванаха този рефрен и немалка част от неизкушената публика го прие на вяра. В действителност "реформите Москов" са удари под кръста на беззащитните пациенти. Показателна е демагогията, която чухме на второто четене на поправките в Закона за здравното осигуряване. Най-напред министърът заяви, че няма да има хора, които да плащат, и че целта на допълнителния пакет е да изсветли парите, които вървят под масата.
. Уж никой няма да плаща, а ще изсветляваме пари, давани под масата.
. Реално плащането под масата е корупция, която г-н Москов узакони чрез НС. С този мотив въведоха таксите за избор на лекар и екип, но парите под масата не спряха.
. Налице е презумпцията, че всички даваме под масата, и за да спрем, се въвежда допълнителният пакет. Напротив, всеки, който не желае да чака, би платил под масата.
. Никой не би платил за лечение, което сам би отложил, но принудителното отлагане е корупционно: да заобиколя закона, като дам под масата, за да не чакам.
. Ще се запази плащането под масата за основния пакет.
Също на второ четене министърът заяви, че лечението по допълнителния пакет ще бъде "планово", което е абсурд. Планов прием може да има само когато болницата, в която пациентът желае да се лекува, не разполага със свободни легла, но това важи и за основния пакет. Според правилата на г-н Москов, дори да има свободни легла, те ще пустеят, допълнителният пациент ще чака, а медицинският екип ще бездейства, и всичко това ще е "по план" поради прищявката на министъра.

Силна антипациентска насоченост

има проектозаконът за приватизация на болниците. Автор на това скудоумие е "стратегът" Илко Семерджиев, а вносителят г-н Москов едва ли разбира за какво иде реч. Той изпълнява партийно поръчение. В Германия, която е образец за социална държава, частни са около 45% от болниците. Но там стандартът на живот е такъв, че над 65% от гражданите могат да си позволят лечение в тях. В асоциална България 80% от гражданите разчитат изцяло на социална помощ чрез здравното осигуряване или директно от държавата. Но явно сред олигарсите има мераклии за участие в приватизацията на болниците и предлагат нови правила, с които да изнудват пациентите да плащат допълнителни такси за лечение в частни болници. Преди години Семерджиев приватизира доболничната помощ, защото в лицето на Иван Костов намери политик, който му позволи да го осъществи. Това, което двамата сториха в здравеопазването, е еквивалент на варварската приватизация в икономиката, осъществена при управлението на СДС. Сега се оформя нов тандем "Москов - Борисов" със задача да довърши приватизацията на социалната сфера, каквато безспорно е здравеопазването.