Кой ще спаси българското земеделие?

Връзката между Човека и Земята е онази връзка, от която черпим Сила и Мъдрост. Днес, когато модерните технологии се опитват да ни откъснат от Земята, доц. Въто Христов връща Вярата, че не всичко е загубено.

Кой ще спаси българското земеделие? Този въпрос задава доц. Христов и не спира да търси отговори от позицията на човек, който не само милее за родната земя и не може да остане безучастен към случващото се с нея, но и има опита и познанието, натрупани с десетилетия.

"Земеделието на България плаче за спасителна политика" - това е заглавието, под което излиза четвъртата книга на доц. Въто Христов. Авторът, свидетел на висотите и спадовете, имащ привилегията да може да сравнява епохи, с болка споделя, че през последните 30 години така и не се намериха партии и държавници, които да поставят аграрния сектор като приоритет. Нечути остават гласовете на българските учени, липсва и дългосрочна стратегия за отрасъла. 

Първата част от книгата е посветена на Кодекса за поземлените отношения. Ще чуят ли правителство и парламент разумния глас на експертите? Ще си зададат ли въпроса защо българското земеделие плаче за спасителна политика? Авторът дава конкретни примери и настоява за спешни мерки. Прекалената концентрация на земя в ръцете на местни феодали е застрашително явление. Българското зърнопроизводство не е достатъчно ефективно. Монокултурното производство унищожава земеделието ни, ясно заявява доц. Христов. И показва как умело приложеният чужд опит може да доведе до чудеса. Земеделската земя е национално богатство и, ако партиите и политиците са отговорни, трябва да постигнат консенсус и да облекат в законодателство Национална концепция за поземлените отношения, алармира авторът.

Време е българското село да бъде съживено, а младите да получат шанс да се занимават с аграрен бизнес. Ще се промени ли статуквото; ще продължим ли да изнасяме суровини и да внасяме хранителни продукти с висока добавена стойност; ще губим ли качествена работна ръка, която да работи на чужди земи, за чужди господари? Тези въпроси Въто Христов задава вече десетилетия. Широк обществен дебат няма.

Втората част от книгата е посветена на земеделието, животновъдството и храните. И тук добри примери не липсват. Изводът е ясен: някъде грешим. А доц. Христов не просто сочи с пръст, той търси отговори. България се нуждае от програма за развитие на животновъдството, която да обхване всички етапи от един завършен цикъл.

Авторът на тази книга е от Хората, които цял живот са били не само обвързани със Земята, но и здраво стъпили на нея. Неуморен и принципен, непозволил на конюнктурата и силните на деня да го откажат от обичта към Майката Земя. От тези позиции доц. Христов представя четвъртата си книга. С Надежда. Че най-сетне някой ще разбере болката и разочарованието му от безхаберието на управници и политици. С Вяра. Че ще проумеем истината за Земята - нашето минало, настояще и бъдеще. И с Любов. Към онези, които цял живот са били до Земята, не са се срамували от отрудените си ръце и са вадили хляба си със земеделие и животновъдство.

Тази книга ще помогне на родителите да обяснят на децата, че хлябът не идва от магазина. Тя е като учебник за малки и големи. Учебник по родолюбие и всеотдайност. Учебник за настоящи и бъдещи политици. Учебник за връзката между Човека и Земята. 

Четвъртата книга на доц. Въто Христов "Земеделието на България плаче за спасителна политика" ще бъде представена на 20 ноември, сряда, от 14 ч. в салона на ул. "Леге" 10. Организатори са Районният съвет на БСП-Средец и Клубът на аграрниците социалисти.