Кой ще донесе писмото от баба?

Тодор Канев
 
Наскоро гледах един позабравен анимационен филм, в който пощальонът Печкин носи писмо, когато потропва на вратата, отвътре му отговаря малко свраче, което са го научили да повтаря определената фраза "Кой е там?", на която пощальонът отговаря "Аз съм пощальона Печкин, нося Ви писмо". След няколко уморителни часа на повтаряне на действието, вече ролите са се разменили и пощальонът пита "Кой е там?", а сврачето му отговаря "Аз съм пощальона Печкин, нося ви писмо".
Институтът за пазарна икономика преди време проведе дискусия на тема: "Либерализацията на пощенския сектор в ЕС и ефектите върху България". В нея се акцентира, че след либерализацията от 2011 година "Български пощи - ЕАД" е на загуба и според тях трябва да се направят следните промени:
- Закриване на губещите пощенски станции в малките населени места до 800 жители.
- Ревизия на Колективния трудов договор в насока съкращаване на персонала и промяна на работното време на служителите.
- Промяна на универсалната пощенска услуга, като от нея да отпаднат отделни продукти.
 Тези промени, които те предлагат, за пореден път показват, че са усвоили репликата и ролята на сврачето от анимациония филм, като повтарят еднa и същa репликa за голяма част от държавните компании, без да се опитват да потърсят възможност, която ни дава европейското законодателство в тази сфера.
Европейският регламент, който либерализира пазара, все пак остави и възможности, според които ние можем да защитим нашия оператор. Като първа стъпка може би трябваше да искаме дерогация (частична отмяна на определен закон) за България, като се отбележи, че страната е с особено трудна топография и труднодостъпни места, но тази възможност не беше предявена към Европейската комисия, а от нея се възползваха страни като Гърция и Люксембург.
Съгласно чл.3 от Директивата за либерализация държавата трябва да гарантира, че универсалната пощенска услуга се предоставя без прекъсване към всички потребители на територията на цялата страна, на достъпни цени и с определено качество. Според изискванията на тази Директива е видно, че няма друга алтернатива в страната, която може да извърши тази услуга на достъпни цени и на прилично качество. Може би въпросът дали беше необходима либерализация в сектора се обезсмисля след тази точка от Директивата, но въпреки това тя се състоя. Според същия регламент всяка страна членка трябва да създаде собствен компенсационен фонд, който трябва да покрие натрупаните загуби от националния оператор, който извършва универсалната пощенска услуга. Този фонд може да бъде запълнен чрез увеличаване на данъчната ставката, която се начислява върху хазартните игри или чрез въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Безспорен е фактът, че държавата ще трябва да субсидира сектора, но защо не се потърсят добрите практики, които се прилагат в Европа и в частност в Германия и техния оператор за универсалната пощенска услуга "Дойче пост", в който държавата не просто субсидира, но и инвестира през оператора, и дори навлиза в други сектори от икономиката. Предприятието не е получавало субсидия от страна на държавата в продължение на две години и е в тежко състояние. В бюджета за 2013 година, като за компенсации за "Български пощи" са били предвидени 22 млн. лв, а тогавашният министър на финансите съкращава субсидията до 2 млн. лв., която така и не се получава от оператора и до днес. Работната заплата е замразена от 2009 година, когато идва на власт управлението на ГЕРБ, служителите изнемогват, но в определени общини това е единственото сигурно работно място. Не се получават пари за дрехи, а парите за храна са малко над един лев на ден. Работниците работят под непрекъснат стрес от възможни съкращения. До 2010 година "Български пощи" са на печалба, но след като се либерализира пазарът, от 2011 година предприятието работи на загуба. Основната причина е, че му се отнемат пощенски услуги от частни компании при съмнителни обстоятелства и при дъмпингови цени. Общински и държавни институции все по-често използват услугите именно на тези частни компании. Те не се замислят, че и те са държавни служители като тях и по-този начин прехвърлят ресурси в ръцете на капитала и вземат допълнителни средства от бюджета, за да се компенсира загубата на дружеството. Наскоро познат ми сподели, че е получил писмо от данъчните, като то било доставено именно от такава частна компания. Оказва се, че дори сметките, които получаваме за комунални услуги, вече са в ръцете именно на тези компании. Къде са обаче те, когато трябва да се вземе писмо в някое родопско село и по възможност да бъде на достъпна цена. Оказва се, че частните компании, които навлязоха в сектора, се интересуват основно от разнасяне на писма в големите градове, като по възможност се търсят така наречените пешаци (куриери, които извършват разнос на собствен ход), тъй като разходите са най-малки, а експлоатацията на пешаците е най-голяма.