Кой се оплаква
/ брой: 120
Премиерът използва в петък икономически форум в Пловдив, за да се оплаче, че се управлява трудно в условията на див популизъм, който завладявал България. Да се чуди човек точно от какво се оплаква Борисов. Ако през годините на неговото управление в нещо той се утвърди, то това е именно изкуството на популизма. При него обаче той е съчетан със суета. Традиция е в сряда, точно преди заседанията на кабинета, в Министерския съвет, когато там гъмжи от камери и журналисти, да бъдат канени я даровити деца, я монаси, я успели спортисти. На тях се правят дарения, играе се шах, раздават се награди. И после информацията за поредния благороден жест се свежда до електората.
Помни ли вече някой, че на министрите си в предишното правителство премиерът беше забранил да се возят на мерцедесите на НСО? Целта бе ясна - икономия на народни пари. Тогавашните министри тръгнаха на работа едва ли не с метрото. И както се случва у нас - всяко чудо за три дни. Обиколете сега министерствата в центъра на София и ще се убедите, че луксозните автомобили на НСО не стоят в гаража, а отново обслужват министрите.
Съществува и друга схема на популизъм. При нея някой от свитата подхвърля поредната безумна идея и след като хората започнат да недоволстват, се появява месията, който бързо слага всички по местата им. Помни ли някой как недоразумението Симеон Дянков искаше да разпръсне из България централната администрация? Митниците трябваше да отидат в Русе, НАП - във Велико Търново, а Пловдив трябваше да приеме министерството на туризма. Логично възникна брожение сред чиновниците. Намеси се бащицата и всичко остана постарому. Оставката на социалния министър Бисер Петков е последният пример. Да се оплаква премиерът от популизъм е все едно да се оплаква от себе си.