Кой плаща сметката?

Повече от век мюсюлманите у нас са обект на незатихващи опити за корекция на идентичността им. Обществото сякаш обръгна на възпламеняването на темата с помашкия етнос. Само на пръв поглед. След "демократичните" промени "помашката" карта бе разигравана многократно - от самозвани политици, от псевдоучени и лъжеизследователи, от наши и чужди правителствени и неправителствени организации, от религиозни лица. В последните години растящата бедност и нестихващите апетити за власт подсилиха амбициите на групи и кръгове, маскирани като фондации, институти, партии и пр., да човъркат в раната и да всяват несигурност и тревога сред мюсюлманското население.
И докато опитите за подмяна на идентичността на част от българите бяха пренебрежително подминавани от обществото като несъществени, а държавата демонстрираше безхаберие, казусът с помашкото и македонското малцинство се промъкна в Европа. ПАСЕ а-ха да разпореди от пиедестала на високомерната си ценностна принципност как да живеем тук, на Балканите. Без тези, които предлагат "демократични", "общочовешки" и "рамкови" формулировки, да са наясно с измеренията на дългогодишната драма и непосилните компромиси на поколенията за запазване единството на многообразието. Размина се на косъм благодарение и на усилията на депутата от Синята коалиция Лъчезар Тошев, зам.-ръководител на Постоянната делегация на НС в ПАСЕ.
До следващото "полудяване", предизвикано от нечий болен мозък. Само дето някой все пак плаща. Засега са онези хорица с нелека орисия, подложени на постоянен натиск, които по презумпция стават жертва на политически игри и домогвания. Те са принудени да оцеляват в условия на объркване и несигурност. Само да не дойде момент, когато опитите за ерозиране на националното единство ще поставят под заплаха и българската държавност.