Кой ни пази?
/ брой: 200
"Сводниците", "Цигарите", "Килърите", "Октоподите", "Безхаберниците", "Мутрите"... По-добре да спра изброяването, че то имена не останаха. В МВР-то явно вземат пример от попфолка, щото се стараят да не повтарят имената на акциите си, а и почнаха да ги кръщават все по-екзотично. Последната например - "Дупетата"!... Моля, тук всяка негативна асоциация е нодопустима, щото не приляга, първо, на осанката на премиера и второ - на неговата дясна ръка, вътрешния министър. Дали обаче остана някой, който да не е наясно, че става въпрос за пропаганда, или както го наричат сега - пиар?
Нямам претенциите да съм социологическа агенция, нито мога с научни методи да измервам и обобщавам, но това, което се наблюдава в последните месеци, рязко контрастира с успехите, които телевизорът ни показва - че полицията жъне успехи, откакто Генерала е на власт. Не малко хора вече са с усещането, че битовата и т.нар. дребна престъпност, каквато имаше в първите години на прехода, започва своя ренесанс. То и хората през последната година пообедняха, та е разбираемо, но нали се твърди, че работата на полицията е приоритет, щото и парите не им орязаха, както на другите институции, че и силов вицепремиер си имаме. "Нашата полиция ни пази".
Само за последните седмици в квартала, където живея, апаши влязоха в апартаментите на няколко съседи и ги "очистиха". Местното гражданско общество оживено обсъжда и взаимно си даваме съвети как да се браним от домашните крадци и автобандитите, които пък изобщо не подгъват крак. Полицаи казват, че хората им съобщават за по пет обири на вечер. Преди няколко дни около 5 сутринта със съпруга ми чухме странен шум. Заради жегите прозорецът ни бе отворен и решихме да хвърлим един поглед. Пред самия ни прозорец изключително професионално, без да бърза и без да обръща внимание на околната действителност, един мъж вече "вадеше" втори фар от автомобила ни. Съпругът ми му подсвирна тихичко. Тогава човекът съвсем спокойно погледна към нас с учуден поглед. - Да ти дам ли ключа, попита мъжът ми. - Твоя ли е, поинтересува се специалистът. - Да, отвърна му съпругът ми. Тогава човекът изключително дружелюбно и с лека усмивка рече: Извинявай, брат! И без да е припрян, монтира обратно на автомобила фаровете. И изчезна сред дърветата на близкия парк "Петър и Павел". Останахме с отворена уста. Боже, какъв културен човек! Почти ни стана жал, че го разочаровахме. Даже можехме по ракия да пием, но бе много рано. Преди ден комшията обаче много се ядоса, щото "пипали" и неговата кола и беше готов да бие яко, ако хване някого.
Това, което разказвам, е самата истина. Истина е и че при подобни, че и по-тежки престъпления хората дори не си и правят труда да уведомят полицията. Защото знаят, че от това едва ли нещо ще последва. Е, има някои, които си позволяват да се саморазправят, но те са друга порода. Има и трети, напълно недосегаем вид престъпници, които изобщо са над закона. Явно обаче сред някои бандити има прогрес, щото са станали сговорчиви и са започнали да се държат културно. А докато полицията продуцира пиар екшъни, вместо да ни пази, бавно ще се връщаме към едни години, които вече бяхме позабравили, и ще ставаме все по-беззащитни пред наглостта на престъпниците - цивилни или с униформа.