Кой храни държавата?

След грандиозния скандал с теча на лични данни от сървърите на приходната агенция през миналото лято тя не се посвени да се похвали с рекордни постъпления. Според официално разпространената от НАП информация се оказва обаче, че обикновените граждани са внесли повече пари в хазната, отколкото бизнесът. От данъка върху доходите на физическите лица за миналата година в бюджета са влезли 3,6 млрд. лв., а постъпленията от корпоративни данъци са 2,8 млрд. лв. Нетните приходи от ДДС възлизат на 6,8 млрд. лв. Този данък се калкулира върху крайната цена на стоката или услугата и пак се поема от гражданите.

Очевидно ситуацията около данъците се доближава до положението с чуждите инвестиции. Там непрекъснато управляващите ни заливат с хвалби за "огромния" размер на чуждите вложения, а се оказва, че най-много пари у нас, по традиция от последните години, идват от гурбетчиите. Двадесет милиарда лева вече наближават парите по тази линия. Логичен е въпросът защо се стига до подобни аномалии. Според доклада "Избягалите данъци", подготвен от неправителствени организации, България е сред лидерите по укриване на данъци от едрия бизнес сред страните от Централна и Източна Европа. Компаниите с най-голям оборот у нас не плащат данък на държавата, а даже получават данъчни преференции от над 150 млн. лв., които ползват по една или друга линия. 

България води не само по отношение на либералното данъчно облагане на бизнеса. В сравнение с другите страни българският бюджет най-силно разчита на "скритите" данъци. ДДС и акцизите върху горивата и тютюневите изделия формират над 70% от данъчните приходи в хазната у нас, докато средната норма на "скритите" данъци за страните в региона е с около една трета по-ниска. Така данъчните подаръци за бизнеса падат върху плещите на обикновените хора. 

Според друг доклад, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, българите плащат повече данъци и осигуровки, отколкото жителите в редица страни с по-висок стандарт. По последни данни в момента облагането на труда у нас е над средните 36% за страните от ОИСР за 2016 г. В България отчисленията за данък върху доходите и различните видове осигуровки достигат 41,40%., от които само 18,36% се падат на работодателите. Така облагането на труда в България е по-високо, отколкото в Гърция, Испания, Естония и Полша, а далеч зад нас са богати държави като Люксембург и САЩ. Като се включат данъчните облекчения за работещи родители с деца, средният процент на удръжките в страните от ОИСР пада от 36 на 26,6%. У нас отстъпките за работещи родители са повече от скромни. Настина безплатен обяд няма, но въпросът тук е защо той винаги трябва да се плаща от обикновените хора.