Право, куме, в очи...
Кой ги щипе по демокрацията?
/ брой: 41
Малцина знаят неговото име. Генерал, министър, стратег. Отдал всички сили за разработване на планове, които да доведат до унищожението на Русия. Днес почти никой не го помни, но все някой е чувал фразата "Руснаците идат, те са навсякъде". Това са думите, които министърът на отбраната на САЩ Джеймс Форестал натрапчиво повтаря и принуждават лекарите да го пратят в лудницата. Твърди се, че с този вик на 22 май 1949 г. той се хвърля от прозореца. Трябва да се добави само, че в зората на студената война този ветеран и жертва на русофобията е сред авторите на плана "Дропшот", обмислян от президента Труман и предвиждащ удари по 100 съветски града с 300 атомни и 250 000-тонни обикновени бомби. И още нещо - по това време Америка е обхваната от истеричната идея да смаже Съветския съюз, а ръководството на страната във всяка своя несполука вижда "ръката на Москва".
Днес, 70 години по-късно, картината е почти същата. Напредналата американска медицина явно не е намерила лек срещу тежкото умствено заболяване - съчетание от параноя и русофобия. То добива епидемични мащаби, поразява и Европа. Симптомите са налице. Няма събитие, белязано със знака на неуспеха за евроатлантическия елит, за което да не са виновни руските хакери, лично Путин и въобще Русия. Те уредиха Тръмп на президентския пост, организираха масовите негърски протести, едва не отвориха вратите на Елисейския дворец за Марин льо Пен, изработиха "Брекзит", подпалиха главите на каталунците, вкараха в германския парламент радикали, подгониха емигрантските вълни към Европа. С две думи, "заплашват" демокрацията и нейните мутирали ценности.
Как да не лудне колективният Запад пред такава мощна сила? Трябва да се вземат спешни мерки, да се набележат нови планове - по-модерни от времената на Труман и злочестия Форестал. И потенциалните пациенти на психиатричните клиники заработиха ударно. Задвижиха се болните мозъци в Белия дом и Капитолия, в Пентагона и Държавния департамент, от Брюксел усърдно им помагат. Академици и професори в мозъчни тръстове умуват как да спрат "машината на Путин", включват се пламенни доброволци от НПО-та, политически технолози фабрикуват стратегии. Всички се трудят неуморно, не свалят възпалени очи от компютрите.
Уви, нищо ново не могат да измислят. Рецептата е дадена отдавна - още от създаването на ЦРУ. "Руската операция в президентските избори през 2016 г. съответства на версията на стандартната американска практика, но в духа на днешната киберепоха. Ние се занимаваме с подобни неща от момента на създаването на ЦРУ през 1947 г. Използвахме всичко. Разпространявахме плакати, памфлети, лъжлива информация в чуждите вестници. Прибягвахме до това, което британците наричат "кралска кавалерия" - куфари с пари", разказа тези дни пред "Ню Йорк таймс" експертът по разузнаване Лок Джонсън. "Предприемаха се погроми на партийни централи, вербуваха се техни служители, внедряваха се информатори", добавя друг експерт Дов Левин.
В статията се казва, че през втората половина на ХХ век, прилагайки изпитаните механизми на ЦРУ, САЩ се извършили над 80 операции за намеса в изборите в чужди страни. Изданието обаче премълчава, че там, където технологията дава засечка, за същия период, без каквито и да било угризения, са били извършени около 60 преврата, голяма част от които са довеждали до кървави конфликти. Когато е било нужно, не са били пренебрегвани и политическите убийства. Всичко това обаче не е само минало. Бившите офицери от ЦРУ, към които "Ню Йорк таймс" се обръща, изразяват надеждата, че техните методи не са забравени. Могат да спят спокойно - използват ги до днес, но с по-модерни средства.
Миналата седмица в тв интервю бившият директор на ЦРУ Джеймс Уулси бе попитан директно дали и днес САЩ не се намесват във вътрешните работи на други страни. Последва нечленоразделна реч, красноречивото "мня-мня", което завърши с думите: "Само с благи намерения. В интерес на демокрацията". Интересно, дали в 80-те операции за намеса в избори е пресметната и активната дейност на посолството на САЩ у нас по време на първите уж демократични избори на 10 юни 1990 г. Тогава американската мисия приличаше на цигански катун, помещенията бяха затрупани от куфари с пари и литература, от кашони с техника за СДС. Финален акорд бе личното участие на посланик Сол Полански, който от трибуната на огромния предизборен митинг държа пламенни речи.
След като ни бе обяснено, че и досега не са се отказали от "благите си намерения" в "защита на демокрацията", би трябвало да си даваме сметка как са ставали изборите и през следващите години. Всъщност и това е ясно. Българските НПО-та и прочее грантаджийски доброволци са на разположение. Щом се зададат избори, те ще пропищят, че "ръката на Москва" ги щипе по демокрацията. Да се готвят лудниците. Някой да не се метне оттам с писък "Руснаците идат".