На фокус
КОВИД-войната
Пораженията от нея са тежки и дълготрайни
/ брой: 210
Огромната част от хората сериозно са застрашени от здравните, икономическите, социалните и културните кризи и последствия от пандемията. Мнозинството българи на висока и средна възраст са силно разтревожени. Независимо от словесната пандемична вакханалия около КОВИД-19, при внимателен прочит на ситуацията в света и в България могат да се направят някои моментни изводи.
Първо. Пандемията от КОВИД-19 е биологична война, масово и коварно заболяване, нанасящо щети във всички сфери в обществото и застрашаващо всички индивиди. Война е, защото умират хора. В света са починали над 1 150 000 души (към 27.10.2020 г.). Война е, защото жертвите в САЩ са над два пъти повече, отколкото във Виетнамската война. В САЩ от заразата за 8 месеца са починали 225 697 души. По време на Втората световна война за 40 месеца военни действия САЩ са дали 417 000 жертви, а средномесечно - по около 10 500. Сега средномесечно от вируса умират над 28 200 души. Това не е ли война? В нея врагът е невидим и поразява в различна степен всички държави в света. Тук няма фронт, няма воюващи блокове, използване на оръдия, унищожаване на инфраструктура и материални богатства. Но има значими човешки поражения, както и значими икономически, социални, политически и културни кризи в отделните страни и в света.
Жестока е здравната криза
В огромна част от държавите здравните заведения нямат капацитет да лекуват тежките случаи на КОВИД-19. Най-драстични бяха невъзможността и отказът от лечение на възрастни и хронично болни през пролетта на 2020 г. в Северна Италия. В Швеция се стигна до административен антихуманизъм. Според съобщенията: "Здравните власти в Швеция издадоха директива, според която определени групи пациенти трябва да бъдат оставени извън интензивното лечение. Те включват тези над 80-годишна възраст, тези над 70-годишна възраст с поне едно значително заболяване и тези между 60 и 70-годишна възраст с най-малко две органни заболявания, включително сърцето, белите дробове и бъбреците".
Здравната криза е значима и по отношение на кадрите. Социална дейност като здравеопазването бе превърната от либералните западни демокрации в търговия. Последва намаляване на капацитета на болниците, на броя на лекарите и медицинските сестри. А у нас за последните 30 години бе проведено целево обезкървяване на здравните системи. Стотици хиляди лекари и медицински сестри от Източна Европа като цяло отиваха на Запад за големи заплати. А националните колониални правителства нарочно задържаха ниски трудовите възнаграждения в здравните системи, за да могат квалифицираните лекари и сестри да избягат към колективната западна европейска метрополия. Това с най-голяма сила важи за въведената от Иванкостовото правителство нова здравна система, активно провеждана и от трите правителства на Борисов.
Здравната криза и пораженията са най-значими в най-богатите икономически страни, но и в значителна част от бившите социалистически държави. Това се дължи на множество фактори, но решаващите са няколко. Първият е възприетият неолиберален търговски модел на здравните системи, при който водещи са парите, а не животът и здравето на хората. Такава е ситуацията в САЩ, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Белгия, Нидерландия и др. Страните с по-развита и надеждна здравна система като Япония, Китай, Южна Корея, Куба, Виетнам и др. имат много по-малки поражения от КОВИД-19.
Вторият фактор са политическата некадърност на повечето неолиберални държави да управляват кризата без паника и без преминаване от едни към други крайности, в повечето случай с неадекватни здравни мерки за дисциплина, дистанция и дезинфекция, каквито са препоръките на СЗО. Главната причина за това е влиянието на две неолиберални ценности - приоритет на интересите на бизнеса пред здравето и живота на хората (парите изяждат хората) и безкрайно неограничена свобода на придвижването (глобализъм), която стана средство за разрастване на световната пандемия. Пораженията от вируса са незначителни в страните със силна политическа власт и доминираща по-социална политика (Китай, Япония, Южна Корея, Австралия, Куба, Нова Зеландия, Сингапур, Виетнам, Норвегия, Финландия и др.).
Третият фактор за здравната криза в повечето страни е ниското равнище на самодисциплина в обществото. Немците, датчаните, финландците например са известни със своята дисциплинираност и отговорност, а французите, италианците и испанците - със своето безгрижие и безотговорност. Разбира се, резултатите са влошени във Франция, Италия и Испания спрямо Германия, Дания и Финландия.
Четвъртият фактор за здравната криза е огромното и често пъти приоритетно развитие в обществото на т.нар.
индустрия на кефа
т.е. бизнес дейности в сферата на развлеченията, отдиха, удоволствията, в които не може да се осигури достатъчна дистанция между потребителите на услугата. Туризмът е със значим дял в икономиката на Франция, Италия, Испания, Гърция (25%), България (12%). В редица страни, включително и у нас, опазването на бизнеса обхваща предимно стопанския туризъм; хотелиерство и ресторантьорство; дискотеки, барове и нощни заведения, игрални зали, спортни игри, фитнес и т.н. Мерките за подкрепа на въздушния транспорт, туризма и развлеченията са правителствени мерки за подкрепа на този вид бизнес, но и на богатите, които предимно ползват услугите му.
Щетите от създадената ситуация се изразяват остро и в
задълбочаване на огромното неравенство
в обществото. Жертвите на пандемията са предимно най-бедните и най-зле живеещите хора, включително пенсионерите. Пандемията предизвика огромна безработица, значимо намаляване на доходите в условията на повишаване на цените на стоките и лекарствата, на търговията със здраве, на влошените грижи в социалните домове. Проф. Нино Драгано (Дюселдорф) в свое изследване разкри, че жителите на бедните квартали и хората с нископлатени професии по-често се заразяват с новия коронавирус, по-често ги уволняват от работа. Това са хора, които не могат да работят дистанционно, много често са от гета с различно по раса, етнос, религия и социално положение хора. Общото при тях е огромната бедност, лошите битови условия при пренаселеност, по-ниската обща култура. Най-големи поражения пандемията в Бразилия например нанася във фавелите (бедняшките гета), в САЩ - в гетата с афроамериканци и латиноси, в Швеция и Сингапур - в общежитията за чуждестранни работници, във Великобритания - в гетата с африканци, индуси и пакистанци, в Германия - предимно в общежитията с наети на работа емигранти от Източна Европа, Близкия Изток, Северна Африка, Южна Азия и т.н.
Пандемията доведе огромна
корупция и спекула
в повечето страни. Това породи допълнително обогатяване предимно на най-богатите, на милиардери и милионери. А богаташите могат да си позволят, освен всичко, и висококачествено хранене, и най-вече висококвалифицирано лечение. Почти всички финансови капиталисти богатеят дистанционно предимно чрез игрите на борсите.
Но и някои по-дребни бизнеси използват ситуацията и извличат необичайни печалби за сметка на бедните. Например, заплащането на изследването с PCR тестовете в България. Препаратът струва на лабораториите 40 лв. Здравната каса плаща на болниците изследването на цена от 60 лв., в която са включени и производствените разходи, и печалбата. В същото време в частните лаборатории пациентът заплаща за същото нещо 120 лв. Оправданието на министър Ангелов, че цените се определят от либералната мантра - според търсенето на пазара, е несъстоятелно. Държавата не е политическа организация за обогатяване на богатите.
Неравенството се задълбочава и със своеобразни правителствени мерки. Да вземем българския случай с намаляването на ДДС за храната и виното в ресторантите. Резултатът е намаляване на приходите от ДДС в държавната хазна от ресторантьорския бизнес и увеличаване на нетните печалби на ресторантьорите. Но обикновеният българин, който не може да си позволи ресторант, заплаща ДДС върху хранителните продукти с 11% повече от бизнесмените, собственици на заведения. Подобни са примерите с множество други мерки, насочени уж предимно към "спасяване на работните места", а всъщност водещи до допълнително обогатяване на богатите. А пита ли някой богаташите откъде са им парите за депозитите в банките (около 40-50 млрд. лв. в България) и защо не ги използват, за да си спасят бизнеса, а искат пари от бедните чрез данъците?
Пандемията доведе до
коренна промяна на начина на живот
на хората. Тя предизвика ограничаване на свободното движение, на достъпното здравеопазване, на свободата на събирания и посещаване на масови мероприятия, задължения за носене на маски, мерене на температурата, ползване на дезинфектанти и т.н. Карантината и принудителната изолация значително намаляват човешките обществени и дори семейните контакти и водят до личностни напрежения и стрес, до психични отклонения. От друга страна, общество с абсолютна свобода, без никакви ограничения, не може да съществува. В моменти на криза ограниченията на свободите са цената за запазване на живота на много хора.
Пандемията променя нагласите за солидарност и разкъсва естествени връзки между поколенията. С развитието на дигиталното обучение намаляват значително възможностите за социализация на децата и личностното влияние на преподавателите. Засега дистанционното обучение e с по-ниско качество от прякото обучение в клас. На младите хора им се "живее" и те в мнозинството случаи не спазват предпазните правила. А с това стават потенциални преносители на опасния вирус към по-възрастните, застрашени от фатален изход.
Е, как да не определим всичко това като война?