"Котешка джаз симфония" на Христо Йоцов със световна премиера във Варна

Варненската опера навлиза в 2021 г. на 20 януари от 19 ч. със световната премиера на "Котешка джаз симфония", уникален юбилеен проект на изключителния джазмен, барабанист и композитор Христо Йоцов. Отложена от ноември м.г. заради КОВИД, "Котешка джаз симфония" има сега привилегията да стъпи първа на сцената на новата година, научи ДУМА от Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ-Варна.

"Абсолютно съм отдаден и пристрастен и към джазовата, и към симфоничната музика, така че за мен най-естественото нещо е да се опитам да ги свържа. "Котешка джаз симфония" - хареса ми да нарека така творбата, за да бъде достатъчно ясно, че се свързва със симфоничен оркестър. Иначе се получи малка заигравка и с термина "Cat", който на джазов жаргон означава точно майстор в занаята, професионалист, достоен за уважение, истински джазмен. Като кажат за някого "О, да, той е Cat!" - това е голямо признание. Оттам дойде идеята за свързване на двете неща", разказва Христо Йоцов.

"С Христо Йоцов сме приятели, откакто в ММФ "Варненско лято" изнесохме единствения в света Концерт за барабани и симфоничен оркестър. Оттогава не преставам да му се възхищавам. Няма нещо, което да сме замислили и да не сме осъществили. Истинско явление в нашата музикална култура, Христо Йоцов е изключителен джазмен, оригинално съчетание на барабанист и композитор. Като композитор той притежава фина мисъл и чисто оркестрово мислене, фразата му е ясно изписана, прецизен е във всеки щрих, влага всичко от себе си в музиката и оркестърът веднага реагира. Оркестрантите харесват подобни партитури и са щастливи, когато могат да свирят негови творби, заедно с него.

С "Котешки проекти" и "Котешка джаз симфония" Христо Йоцов доказва, че няма прегради между симфоничната и джазовата форма, че класическата симфония може да звучи джазово, с кулминацията и всичко, което джазмените очакват. Вкарва и фолклорна музика, прави шаржове, въобще използва всички елементи, за да изгради многопластово симфонично звучене. Логиката на цялото е ясна, като при това има възможност за импровизации, блестящо вързани с оркестровите партии. За мен Христо Йоцов е един от най-добрите съвременни български композитори", категоричен е диригентът Ганчо Ганчев.

Христо Йоцов:
Изкуството е духовна противоотрова в трудни житейски периоди 

Интервю на Виолета Тончева

- Варна се чувства привилегирована, че тук избирате да представите своите световни премиери - "Jazz Cats Symphony" предстои на 20 януари (след отлагането на ноемврийската дата заради КОВИД-ограниченията), а през 2018-а тук аплодирахме и първия в света мюзикъл по "Сън в лятна нощ" от Шекспир.

- Явно не е случайно, че във Варна станаха моите премиери. Споменахте симфонията и мюзикъла, ще добавя и Концерта за барабани и симфоничен оркестър - едно наистина специално и уникално произведение в световната музикална литература, което също изпълнихме за първи път във Варна, с варненските филхармоници и моя голям приятел, диригента Ганчо Ганчев. 

- Андрю Лойд Уебър създаде мюзикъл за котките, вие им посвещавате нещо още по-сложно - симфония, при това джазова. Разкажете повече за котките като вдъхновение.

- Да, почитател съм на котките, жена ми казва, че и аз вече съм се превърнал в котка. Живея с котки, а когато човек с живее с котка, въобще с някакво животно, той развива нови качества в отношението си към другите, положителни качества, имам предвид.  

"Котешка джаз симфония" - хареса ми да нарека така творбата, за да бъде достатъчно ясно, че се свързва със симфоничен оркестър. Иначе се получи малка заигравка и с термина "Cat", който на джазов жаргон означава точно майстор в занаята, професионалист, достоен за уважение, истински джазмен. Като кажат за някого "О, да, той е Cat!" - това е голямо признание. Оттам дойде идеята за свързване на двете неща. Всъщност котешката програма върви вече пета година, издадох и два албума по темата.

- Досегашните "Котешки проекти" влизат ли в симфонията?

- Това е репертоарът на котките от предишните два албума и от предстоящия да излезе трети албум. Тази програма надградих със симфоничен оркестър в голямата форма на симфонията. Защото аз обичам и джазова, и симфонична музика. Абсолютно съм отдаден и пристрастен и към джазовата, и към симфоничната музика, така че за мен най-естественото нещо е да се опитам да ги свържа.

- А и в изкуството на глобалния свят жанровете се преплитат... 

- Разбира се, хубавата музика не може да бъде затворена в рамките на някакъв етикет, някакъв жанр. Много отдавна сме преминали границите. Тя така се и казва тази световна тенденция в изкуството - кросоувър, преминаване, преливане. Кросоувър е въпрос на естетика и на вкус, а не на ограничаване в някакви жанрови рамки.

- Премиерата ще бъде, разбира се, с вашия неизменен квартет.

- Да, да. Причината, поради която този квартет се появи, е испанският саксофонист Арнау Гарофе, един невероятен, завършен джазов музикант, дипломирал се в Хага, в единственото в Европа училище с профил джаз. Той ми направи силно впечатление още при първото си идване в София, където, впрочем, живее вече шеста година. На пианото е Любо Цанев, който живее в Бургас, и остава да добавя Димитър Карамфилов - контрабасист, приятел и съратник в джазовите проекти. На диригентския пулт ще бъде Ганчо Ганчев, с когото отдавна ме свързва творческо единомислие и поредица успешни проекти. Радвам се, че отново ще имам среща с прекрасните музиканти от Варненската филхармония, с които неведнъж съм споделял хубави моменти. Огромно благодаря и респект към ръководството на Театрално-музикалния продуцентски център-Варна, и Варненската опера, което в такива трудни времена не се отказа да произвежда култура и да прави артистите и публиката щастливи.

- Сега, когато навсякъде по света театрите затварят, в България, при спазване на всички противоепидемични мерки, все още се случват, макар и по-рядко, живите срещи между артисти и публика. Излишна смелост или разумен подход - как го оценявате? 

- Ние вероятно сме единствената страна в света, в която културни събития продължават да се провеждат, макар и в мъчителни условия, донякъде и с героизъм. Това говори за характера и волята на хората, които се занимават с културна политика. Защото най-лесно е да се откажеш, да не правиш нищо, да си останеш у дома и да се сърдиш на целия свят. По-трудно и по-конструктивно е да не спираш и да вървиш напред, като направиш възможно най-доброто в дадените условия. Крайно време е да забележим, че България полага усилия да съхрани културата си и това й прави чест. Очаквам нашата общественост да загърби нихилизма, да прояви респект и да оцени по достойнство усилията на българските творци. 

- Аз се възхищавам на варненската публика, която, въпреки КОВИД, запълва залата до официално допустимите проценти и не само не се отказва от живото изкуство, а съпреживява още по-емоционално и по-дълбоко срещите си с него. КОВИД като че ли променя и нагласите ни към изкуството...

- Наистина в театъра може да идват само една трета от хората, но те носят със себе си енергията на всички зрители и това днес ни е страшно необходимо - на зрителите и на нас, артистите. Не знам колко жертви ще има този бацил, но психическите поражения ще бъдат трайни и ние трябва да не се предаваме, трябва да им се противопоставяме с култура. 

Спомням си, по време на един джаз фест някакъв чужденец каза: "Хора, вие правите тук история!" Мисля, че сегашната ситуация е подобна. Сигурен съм, че каквато и противоотрова да измислят, тя не може да се сравни с изкуството, то е духовна противоотрова в трудни житейски периоди.  

Наскоро и аз преживях подобен период и сега съм истински щастлив, че всичките ми предвидени дотук събития по юбилейния проект се осъществиха - концертът с бенда на БНР преди време, а сега и предстоящата премиера на моята симфония.