20 Август 2019вторник13:43 ч.

Александър Геров

Имена

Космическо единение със света и Вселената

100 години от рождението на Александър Геров

/ брой: 93

автор:Петър Михайлов

visibility 399

Точно век се навърши на 15 май 2019 г. от рождението на един от най-самобитните ни поети. Ранен и ранЕн. Самотен, но не сам. Различен. Странен. И безумно талантлив. Той не се отказа от убежденията си. Не пренаписа биографията си. Не се оплака и не хленчеше, че е с ниска пенсия... Напротив, дори когато нощното му шкафче беше отрупано с лекарства и рецепти за други, той каза: "Добре съм". Най-много му липсваше Тамара. С нея говорел с часове. Пращал й е писма, когато тя вече е починала. И се шушукало: лудият, шизофреникът, смахнатият... Дори и в своя дневник особнякът Борис Делчев го нарича: "моя луд". А той просто е бил един чист човек. Да, по детски чист. Наивен. Та не е ли по детски зададен въпросът и не е ли дълбоко философски отговорът:

Какво е това, какво е това - 

едно малко стръкче трева.

Но то е по-силно от мене, човека,

който притихна под сянката лека.

Мечтаел е за Нобелова награда за литература. Никой от нашите литературни спецове обаче не го е предложил... Още като съвсем млад опонира на един от най-строгите и сурови наши критици - Йордан Бадев. Изпраща му манифестно писмо, в което защитава "грапавия ритъм" и "грапавия език", които са така характерни за Никола Вапцаров и изобщо за поетите, дебютирали в началото и средата на 40-те години на миналия век. А те са цяло съзвездие - Александър Вутимски, Валери Петров, Радой Ралин, Веселин Ханчев. Връстници и приятели са помежду си. Всички изредени са и фронтоваци по времето на Втората световна война с изключение на Сашо Вутов, отнесен от туберкулозата в шеметната си младост - когато талантът му започва да избуява и пленява. Непрежалимата Тамара ги запознава. За тях двамата оставя може би кристално чистите си любовни изповеди. Късно и така сърдечно обръщение към милия другар:

С очи сини и с нос римски

пред мен стои сега Вутимски.

И казва ми той нежно: - Герка, 

ти моя рибко златоперка.

Към края на живота си в едно от последните си интервюта Ал. Геров каза, че именно Вутимски е бил най-талантливият от тяхната генерация. Той не е криел психическото си заболяване. Не се е срамувал от него. Имал е силата и достойнството да заяви сам за страданието си. Спазвал е строг режим на живеене - без да прекалява с алкохол, стараел се е да си ляга навреме... Само цигарите не е могъл да контролира. Угасна в старчески дом. Някак позабравен. Някак непризнат. Решението за увеличение на пенсията му дойде след физическата му кончина - някой чиновник-демократ пак беше "проспал" загубата за народа и културата ни...                                    Но той остави едно впечатляващо творчество. Смайващо с кратките си форми: 

Ти имаш устни като капка

и бяла гълъбова шия.

Аз приближавам, свалям шапка

и почвам капката да пия.

Това четиристишие е може би най-късото любовно стихотворение, вероятно не само в нашата литература. Казва се "Учтивост". Още по-шокиращо е изплаканото в:

Болка.

Болко-о-о!

Болчице...

И обяснението: "Има болка, така е в първия стих. Болко-о-о, расте, обръщам се към нея. Умолявам я "болчице", толкова огромна е". Така сам си обяснява собственото творение, когато гостува през 80-те години при Кеворк Кеворкян. Литературоведите ни го определят като мистик и философ. Първият, който по-обстойно писа за него монографично изследване, беше проф. Божидар Кунчев. Реши да го зарадва за седемдесетата му годишнина. Тогава и "Български писател" го почита с три прилични тома "Избрано". Десетина години след като си отиде, "Захарий Стоянов" събра едно томче с представителни негови творби: "Хора и звезди". Тиражът почти веднага се изчерпи. Търсен поет! Невероятен поет! Гениален в простотата на стихотворната форма и така дълбок и искрен като послания. Съзерцателност, вглъбеност, от една страна, се наблюдава в неговата лирика. А от друга - космическо единение със света и Вселената. Наслада на всеки един миг живот. Прегръдка и милувка на всяка среща с частицата щастие. Абсолютно съвпадение на творческо светоусещане и личностно израстване, ще сподели за него проф. Симеон Янев. 

Да оставяш вратата си отключена постоянно, да не се страхуваш от нищо и от никого - в едни от най-опасните години на българския преход, мутренските времена, си е цял подвиг. Някои иронично и скептично са определяли поведението му като чиста лудост. Но то си е смелост. Та той не е извършил никакво престъпление. Напротив, когато честният антифашист разбира, че комунистическият идеал е вече изкривен, че някои от другарите са създали лагери, в които пращат за "превъзпитание" инакомислещите, болезнено чувствителната натура на твореца реагира. Той остро се възпротивява. И... се разболява от шизофрения. 

Беше грозно подиграван и иронизиран за едно стихотворение, посветено на Т. Живков. Само че достойният човек не се отказа от тези свои строфи просто защото така го е чувствал поетът Геров.

Сложното възприятие на света като единство в многообразието си така се доближава до съвременните съвети на всички психолози за щастливо живеене, че просто ме кара да се чудя - чели ли са Геров? От него ли са "откраднали" тези разбирания? Едва ли! Така слабо познат е днес!

Мястото на Ал. Геров в развитието и еволюцията на българската литература е значимо и етапно. Още с първата си стихосбирка "Ние, хората" 23-годишният тогава поет впечатлява с хуманистичното си чувство, със заразителния си оптимизъм, с копнежа си по сливането с природата. Той се радва и се "зарежда" от полета и грацията на пеперудата, той се опива от аромата на чернозема и морето, ляга в пръстта, вдишва аромата на свежата боцкаща го трева. Витална поезия! 

Най-сладко се спи край морето,

когато сме здрави и млади 

и песен ни свири щурчето

от свойте зелени ливади.

През 1967 г. изненадва с друга лирическа сбирка - "Свободен стих". Тогава се нарежда до ония обновители на нашата поезия, каквито са Константин Павлов, Любомир Левчев, Стефан Цанев. Нека припомня, че това е и времето, в което Дора Габе разкрива, че за големия талант няма възраст. Геров шеметно заявява, че смъртта може да е "Най-хубавото". Гениалността му ражда стихове като "Еделвайс", "Очи в очи", "Щом като трябва", "Дъх". Посвещава стихове на своите любими приятели - Радой Ралин, Александър Вутимски, Иван Пейчев, Атанас Далчев. Стихосбирката, носеща това красиво заглавие от 1965 г., пък се превръща в най-интересния литературно-поетичен диалог в нашата литература от тази епоха. Геров представя своя творчески проект - цитира, диалогизира, спори, полемизира с Яворов, Дебелянов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Дора Габе, Добри Жотев. Ала и с Янис Рицос, Робърт Бърнс, Уитмън. Във времето, когато Атанас Далчев е в немилост, само двама са смелите, които припомнят за Мълчаливеца. Единият е винаги революционно настроеният Радой Ралин, а другият е вглъбеният мъдрец Александър Геров, който съвсем естествено споделя: "Блазе ти, с никое събитие/ не си се умърсил".

Дамян Дамянов пък видя този може би най-странен наш поетичен майстор "по-лек дори и от дима". Лекотата, с която говори Геров, е завладяваща. Лекотата, с която споделя философските си прозрения за чудесата - били те самия живот, или омайната смърт, чудото на влюбването и обичането, чудото, което е в необяснимото - човешкият мозък не може да проникне навсякъде, има неща, които са все още неясни. Същият Дамян Дамянов, с когото са играели често шах, успя да го изпрати с едни от най-красивите си стихове - писани за приятел, за достойния човек, за гениалния поет малко преди Коледа - 23.12.1997:

Отнесен, неразбран, самотен, 

и той замина по реда си...

В дома за старци от леглото 

прости се тихичко с живота,

помахвайки му с тънки пръсти.

Ах, колкото да са безсмъртни

поетите чрез свойте думи, 

накрай и те поемат пътя 

към оня свят трагично смътен,

трагично вечен и безшумен.

...А стаята ми още пази

дим от цигарата му вечна

искри от погледа му празен,

невидим път с бастун белязан

и изтъняващ във пътечка.

Пътечка тъничка и страшна,

но може би и милостива.

Върви сега по нея Сашо,

спасен от всички грижи наши

и при Тамара си отива.

Дамян П. Дамянов, който от две десетилетия също вече е светлина, умееше да пише разтърсващи сбогувания - за Веселин Ханчев, Васил Попов, Далчев... Редки и красиви жестове, сякаш завещани му от стария и добър приятел, димящ с цигарата си и проникващ с мисълта си в Космоса.

Вярвам, че тепърва ще се проучва по-задълбочено архивът на Александър Геров. Убеден съм, че ще се преиздават все повече неговите стихове. Та те са така нужни днес, именно днес! Тази лирика ще продължава да вълнува, ще помага на много по-млади хора да заживеят здравословно. Да се радват на всеки един миг, да го пълнят с красота, устрем, обич и усилие. Защото за Ал. Геров това е животът, така се постига хармония със себе си, с другите, със света. Този уникален наш поет ще вълнува и ще бъде преоткриван винаги, защото умее да преобразява света, сам създава свят и светоусещане, които са пълни с оптимизъм и с жажда за живот:

Една усмивка ми се мерна 

            сред тълпата.

Една-единствена усмивка!

И светът стана по-хубав...

Отново африканска чума в община Велинград

автор:Дума

visibility 1

Сидеров обвини ВМРО и НФСБ в заговор срещу Борисов

автор:Дума

visibility 116

Бедственото положение в Свищов остава до петък

автор:Дума

visibility 70

Горещините се завръщат, до 35 градуса днес

автор:Дума

visibility 407

"Росатом" участва в конкурса за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 159

Сред първите сме в света по замърсяване със серен диоксид

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 159

Приключи делото на оманския фонд срещу България

автор:Дума

visibility 251

/ брой: 158

ООН: В света има 70 милиона бежанци

автор:Дума

visibility 155

/ брой: 159

Турски военни части влязоха в Сирия

автор:Дума

visibility 200

/ брой: 159

САЩ обмислят морска блокада на Венецуела

автор:Дума

visibility 200

/ брой: 159

Кратки новини

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 159

Дете от Свидня и "Надежда"

автор:Лозан Такев

visibility 389

/ брой: 159

"Родна стряха" - минало без бъдеще

автор:Деси Велева

visibility 245

/ брой: 159

Датата

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 159

Ада тепе - рударство на 3500 години

автор:Велиана Христова

visibility 553

/ брой: 158

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ