Корупцията* - начин на съществуване на ГЕРБ

Корупцията винаги е съпътствала държавното управление, но никога не е била толкова масова, безочлива, настъпателна и нагла като сега. Всекидневието изобилства с примери, показващи, че покварата съществува като нагласа във всички структури на властта. Има нисък праг на чувствителност и е в състояние да се активира сама по себе си, дори при липса на позиви от околната среда, дори когато е напълно неуместна и излишна. Ще я открием още в действията на най-ниския ешелон на властта, призван да осъществява връзката между потребителите и доставчиците на властта.
При управлението на ГЕРБ тези труженици бдят тази връзка по-скоро да не се осъществи.        

Потвърждения много

През 2015 г. в МС е получено предложение за отмяна на таксите за избор на лекар и екип, въведени през 2011 г. с Постановление на кабинета "Борисов". Предложението е попаднало в ръцете на служителката Соня Божикова, която вместо по предназначение го изпраща в Министерството на здравеопазването. Оттам, разбира се, отговор няма и най-вероятно крайна дестинация на предложението се е оказало кошчето за смет. Случаят не е прецедент в службата, в която се подвизава г-жа Божикова, тъй като преди време от BTV узнахме, че същата участ е сполетяла и писмо на български студенти от Лондон до премиера Борисов. От МС не опровергаха информацията, от което може да се заключи, че там съществува негласно утвърден корупционен стандарт на манипулиране на жалби и предложения на гражданите. Но в случая с таксите за избор на лекар и екип има и друго - и то е, че те са заченати в корупция. Знаем, че са приети по предложение на ексминистър Стефан Константинов, който в качеството си на висококвалифициран специалист много често е избиран за лекуващ лекар. Тоест, в неговото предложение е налице конфликт на интереси. Многозначително, целият МС е гласувал "за" предложението, най-вероятно с мисълта, че при определени условия жестът ще бъде върнат.
Но и това не е всичко. Във въпросните такси за избор е заложена "фундаменталната" идея за доплащането на медицинските услуги, с което уж ще отпаднат така наречените нерегламентирани плащания под масата. Изящно, нали? Въвеждайки поредното доплащане, ГЕРБ тръгна да бори корупцията... с корупция. Таксите за избор на лекар и екип са нещо нормално за частните болници, които по същество са икономически субекти. Държавните и общинските болници са социални субекти и в тях лечението е подчинено на принципа на солидарността и социалното подпомагане. А таксите представляват узаконен грабеж.

*****

Корупционен модел, който не е патент на ГЕРБ, но се прилага със замах, е изборът на корумпирани субекти на отговорни постове, а после демагогски ни баламосват с фиктивни закони за "борба с корупцията по високите етажи". Добър пример в това отношение е изборът на Ана Джумалиева за втори мандат председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Ден преди избора трите по-големи парламентарни групи в НС са уведомени, че срещу Джумалиева има образувано дело за дискриминация, спряно от АССГ, но не за друго, а защото ВКС и ВАС бавят решението на въпроса за нейната подсъдност. Вместо да се поинтересуват, за какво иде реч, от ГЕРБ задвижиха процедурата и корупцията лъсна начело на борбата с дискриминацията. Изборът стана някак тихомълком и встрани от очите на публиката. На същото заседание на НС е избран и управител на НЗОК, което веднага бе обявено на всеослушание, а за избора на председател на КЗД, научихме след време от "Държавен вестник". За какво всъщност ставаше дума?
С писмо до СРС е подадена жалба срещу корумпирана директорка на столично училище. Без да включи жалбата в процедурата на случайния подбор, бившият председател на съда М. Лалов я изпраща директно на съдия Петър Савчев. Вместо да образува дело, както е по закон, това лице с юридическо образование погребва жалбата, като я прилага към друго вече решено дело и я архивира заедно с него. Оттук корупцията се разклонява в две направления. Едното към ИВСС, където гл. инспектор Теодора Точкова вече две години отказва да извърши проверка и да разпореди образуване на дело. Второто разклонение ни отвежда при г-жа Джумалиева, която още в началото в първия мандат показа, че разполага с богат арсенал от корупционни инструменти. Едва встъпила в длъжност, тя проявява своеволие, като еднолично прекратява вече образувана преписка срещу тогавашния министър на образованието Сергей Игнатов.
По различен начин тя се разправя с жалбата за множествена дискриминация, подадена срещу съдиите от СРС. Най-напред образува преписка с грешен мотив "лично положение", която изпраща на ІІІ състав, който няма право да се произнася по жалби за множествена дискриминация. В нарушение на процедурата и без знанието на жалбоподателя, членове на състава (А. Мусорлиев, С.Ахмедов и И.Савов), прекратяват и връщат жалбата с просташки аргумент: нейното разглеждане ще наруши независимостта на съдебната власт. Шаш!
Тъй като не е разгледана по същество, жалбата е подадена отново.

Образувана е нова преписка,

която отново е разпределена на корумпирания ІІІ състав. Преди обаче да е разгледана там, председателка в познатия си стил я прекратява самоволно. Съдът отмени волунтаристичната изява, след което с обичайната си престъпна упоритост, А. Джумалиева и този път изпраща жалбата на ІІІ състав, който, без да я разгледа, както е по закон, набързо препотвърждава предишното си решение - съдиите са неподвластни на Закона за защита от дискриминация.
Но и тук репертоарът на А. Джумалиева не се изчерпва. Проявявайки непримиримост, жалбоподателят изпраща сигнали: до НС за предсрочно прекратяване мандата на председателката на КЗД и до омбудсмана за защита срещу административния произвол. Сигналите са подадени чрез председателката, която е "забравила" да ги изпрати и те не стигат до своето предназначение. Няма отговор и на подадения сигнал за корупция срещу членовете на Трети състав. Така избирането на Джумалиева за втори мандат, стана поредното вграждане на корупцията в структурите на властта.

*****

Банален случай от всекидневието на родния бизнес показа, доколко злоупотребата с власт се е превърнала в начин на мислене и действие на управляващите, когато са сезирани със сигнали на гражданите.
Години наред столичната охранителна фирма "Стамп-гард" АД мами и ограбва своите служители, държавата и общественото осигуряване. Прави се по схема. Наемат се по-малък брой охранители с режим на работа, с полагане на голям обем извънреден труд, вариращ за отделните охранители от 100 до 350 часа годишно. Този труд не се регистрира, не се отчита в Инспекцията по труда и в НОИ, не се признава за осигурителен стаж и не се заплаща. За него не се отчисляват осигуровки и ДОД. Не се осигуряват закуски и ободряващи напитки на нощните смени. По устно договаряне, в началото на 2012 г. заплатите на охранителите са намалени с по 100 лева и като "компенсация", на всяко 25-то число, чрез фиктивни ведомости, се изплащат същите суми, но се "икономисват" полагаемите осигуровки и ДОД. Така ежегодно, собствениците на фирмата - Христо Стойнов /баща/, Венцислав и Николай /синове/ инкасират незаконна печалба между 200 и 800 лева на охранител. Но в тази "идилия" се появява служител, който освен че си знае правата, започва да ги търси. Без да подозира, че след като три години с него се е гаврил престъпният бизнес, му предстои още толкова време да бъде унижаван от структури на властта, на които законът вменява да защитават неговите права и интереси. Първият сигнал е подаден до Столичната инспекция по труда, откъдето именно започва слаломът на корупцията по трасето на ръководения от Б.Борисов държавен апарат.

Вместо да извършат проверка на място,    

инспекторите разпореждат до една седмица фирмата да представи необходимите документи в сградата на инспекцията. Време, което андрешковците от фирмата са използвали, за да изготвят и представят фалшиви документи. Няколко обстоятелства: неизвършената проверка на място, неграмотно четене на документите и пренебрегване на данните от регистрите на НАП, са предопределили недостоверността на заключенията от фиктивната проверка. В резултат на корупционната еквилибристика, фирмата е облагодетелствана и насърчена да продължи да мами, охранителите са останали ограбени, държавата и публичното осигуряване ощетени.
Втори сигнал е подаден до Главната инспекция по труда (ГИТ), с което корупцията се пренася във висшите етажи на властта. Поискани са две контролни проверки: едната за измамите във фирмата, другата за злоупотребите в Столичната инспекция. ГИТ разполага със специализирани дирекции за подобни проверки, но те не са получили съответните разпореждания. По вина на изпълнителния директор Румяна Михайлова, която е занемарила контрола върху подчинените и грижата за повишаване на тяхната квалификация, в агенцията е създаден благоприятен за разпространението на корупцията климат. В най-голяма степен тези дефекти се отразяват в действията на главния секретар Георги Милчин. Освен че попречи да се извършат проверките и да бъде взето решение по сигнала, чиновникът два пъти е отклонил писма, предназначени за други лица и е отговорил, без да е упълномощен за това. Подаден е трети сигнал - до министъра на труда и социалната политика (МТСП) с предложение, проверката да обхване и ГИТ. Сигналът е подаден чрез г-жа Михайлова, но тя, вместо да го изпрати в МТСП, го е предала на Георги Милчин, който се е погрижил министерството да остане в неведение. Подаден е повторно, но досега трима министри при управлението на ГЕРБ - Зорница Русинова, Ивайло Калфин и Бисер Петков, не намериха време да се запознаят с него, да разпоредят исканите проверки. И това са лица, на които е възложен контролът върху трудовото законодателство.
По аналогичен сценарий се развиват събитията след подадени: четвърти сигнал до НОИ (управител Бисер Петков), администриращ държавното обществено осигуряване, и пети, до НАП (директор Бойко Атанасов), администриращ събираемостта.
Тъй като решения отново няма, чрез Бойко Атанасов, е подаден сигнал до премиера, с копие до министъра на финансите.
Реакция от страна на г-н Борисов и на финансовото министерство не последва, което показа, че корупцията е присъща на всички етажи на властта. Така с удивителна лекота един банален случай от ежедневието на престъпния бизнес активира покварата в институции като ГИТ, НАП, НОИ, МФ и МС, на които законът вменява да противодействат на сивата икономика и да защитават интересите на обществото и обикновените граждани. По какво лицата, чиито деяния са описани по-горе, се различават от стотиците престъпници, които в момента се разхождат на свобода? По това, че не са санкционирани от съда, но ще се намери ли в България съд, който да ги санкционира. Съдиите Петър Савчев и Мирослава Илиева от СРС, прокурорите Любка Кръстева (СРП), Явор Гебов (ВКП), които са сезирани за злоупотребите в охранителната фирма, твърдо са застанали на страната на престъпния бизнес, а съдия Весела Петкова от АССГ "не видя" бездействието в ГИТ и отказа да го прекрати. Какво е това, ако не срастване на престъпността, държавата и съда?
И как ГЕРБ с нескопосания си закон ще се изправи срещу себе си...

* Под "корупция" в статията се разбира злоупотреба с власт. Най-уродливата форма е подкупът. Покровителството на закононарушител и бездействието при подаден сигнал са по-рафинирани, но смисълът е един и същ: има облагодетелствани лица и нанесени вреди.

АВТОРЪТ СЪЗНАВА, ЧЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА НАПИСАНОТО И СИЛНО ЖЕЛАЕ НЯКОЙ ОТ ЗАСЕГНАТИТЕ ДА Я ПОТЪРСИ.