Компасът в нас

9 септември. Една от най-светлите дати в новата ни история. Въпреки хулите, въпреки подмяната на историческата истина през последните вече 27 години. Празник, който всички честни и прогресивно мислещи хора у нас винаги ще празнуват. 
Защото 9 септември изми позора от включването на България като съюзник на фашистка Германия във Втората световна война. Това сега се премълчава, изопачава по най-грозен начин.
Днес казват, че в България никога не е имало фашизъм... Наследниците на тези, които избиваха комунистите и антифашистите, които ги подлагаха на инквизиции в полицейските мазета, отново надигат глава. Няма страна по света, където съдените за престъпления срещу човечеството да са реабилитирани и превърнати едва ли не в национални герои, както стана у нас с осъдените от Народния съд. В същото време на нашите партизани им е отказано признание за ролята им в антифашистката борба и са приравнявани с престъпници.
А българските антифашисти можеха да изберат друг път. Там, в отрядите и нелегалните квартири се събираха хора с различни професии, различни възгледи, различно социално положение. Те можеха да изберат да теглят обречено ярема на бедността, да си живуркат тихо и спокойно, дори да гонят кариера. Вместо това взеха в ръка оръжие и заложиха главите си и главите на близките си, защото не бяха съгласни да са част от човеконенавистната машина на хитлерофашизма. Избраха да се борят за един  по-справедлив свят.
Начело в тази борба стояха българските комунисти. Те поеха тежката мисия да бъдат първата редица. Хора, честни до болка, идеалисти. Хора с морал и съвест. Те не мислеха нито за облаги, нито за високи постове, нито за финансово облагодетелстване. Това трябва да помним ние, днешните социалисти. Защото такова наследство задължава. То не дава право на компромиси под удобното извинение, че времето вече било друго.
Не, не е друго. И днес фашизмът отново надига глава. И днес сме изправени пред нова война заради болните амбиции на ястребите отвъд океана да владеят света. И днес светът е раздиран от социални противоречия.
Именно затова Девети септември е важен - той дава надежда. Надежда, че един по-добър свят е възможен.
Затова властимащите го хулят. Затова засипаха асфалтовите алеи към Братската могила в София.
Но хората направиха собствени пътеки на признателност. И компасът към тях е скрит в нас. Нарича се свобода - национална и социална.