Кольо Мишев - един от Дебърската тайфа
Образи и откровения от македонеца-пловдивчанин в галерия "Жорж Папазов"
/ брой: 97
Творба на Кольо Мишев трябва да краси колекцията на всеки музей на съвременното изкуство. Защото този македонец по рождение с пловдивски адрес на местоживеене умее, както малцина умеят, да свързва паметта за минали цивилизации с личния си човешки и творчески опит и да изразява това взаимодействие с най-необичайни обичайни средства. Преди две години той отпразнува с изложба мозайки 50-годишнината си в Центъра за изкуство "Тракарт", който се намира в подлез "Археологически" в Пловдив и е една постоянна експозиция на антични мозайки. Там им беше мястото на неговите мозайки. Сега той показва торсове и свои версии на митологични образи в модерната галерия "Жорж Папазов" на Ваня Атанасова. Използва, както казва, хартии, различни парчета, дръвчета, каши и разни чорби, използва четката и мистрията и се получава нещо, близо до мозайката и уникално, независимо дали е "Винарката от Кносос" или "Бегачът от Олимп". Да, за "Винарката от Кносос" е използвал дървени стърготини от тези, които се слагат във виното, за да му придават аромат. Спонсор му е една винарска изба от Устина. Кольо Мишев казва, че с палци, с въглени или с парче керемидка, дали е рисунка или живопис, без значение, но трябва да дадеш на нещото живот. Всеки ден на един творец трябва да се изстрада, за да дойде и следващата хубава изложба. Една-единствена цивилизация не ни е достатъчна, не може да ни храни и затова понякога се връщаме векове назад, разхождаме се по цивилизациите и взимаме от вековете това, което ни е нужно, което ни прави кеф, споделя още той. Всеки трябва да си намери нещо от вековете назад. Идват в моето ателие мои учители от ХI, от ХII век, не им знам имената, но много мощни, идват, правим си моабет и им казвам: "Помагайте! Как беше това в ХI век?" В ателието ми идват, пускам ги, и Джим Морисън, и Робърт Плант, и те могат да помагат, защото иначе си сам самурай в ателието. Човек, додека гледа, надявам се и мисли. Пет часа гледане и един час рисуване. Аз и моите колеги не сме само хора на мистрията и на четката. А хора, които здраво мислят. Много интересни са образите му от Дебърската тайфа. Всъщност това е един поклон към майсторите и образците от Дебърската дърворезбарска школа.
Преди 16 години, когато Кольо Мишев избрал Пловдив след един пленер, на който срещнал Милена, днес Мишева, също талантлива и известна художничка, той вече бил открояващ се творец в родната си Македония, с доста отличия и призове. Историята им е интересна, още повече че Милена е дъщеря на харесваната пловдивска художничка Калина Атанасова, а нищо чудно в семейството да се появи и четвърти художник в лицето на сина на Милена и Кольо.
Познавам Кольо Мишев, казва известният пловдивски творец Жорж Трак, като удивителен балкански художник, защото той е пример за това как един успял артист умее да реализира себе си там, където живее и работи. За мен е удоволствие, че той избра Пловдив, че избра България. Със силните си произведения Кольо Мишев привнесе нова чувствителност и естетика в нашия своеобразен художествен пловдивски образ.