Колко струват "ушите"?

Нерегламентираното използване на специални разузнавателни средства (СРС) от структури в системата на българското МВР за втори път привлича вниманието на Европейския парламент. Случаят "Мишо Бирата", който гръмна само преди две години, демонстрира, че няма лимити и няма "застраховани" от подслушване. Достояние на гражданите стана разговор на самия премиер, нареждащ спиране на митническа проверка в акцизен склад на частна фирма. Само две години след него тече широко разследване на прокуратурата за поредно нерегламентирано подслушване, чиито мащаби все още е трудно да се установят.
През 2011 г. Европейският парламент вече обсъжда използването на СРС от българските власти. Сега, през 2013 г., темата отново е на дневен ред за евродепутатите. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред (LIBE), която се занимава със защита на правата на гражданите, борбата с дискриминацията, полицейското и съдебно сътрудничество и присъединяването към Шенген, ще разгледа поредното нерегламентирано използване на СРС.
Парадоксалното в случая е, че самите ние - българските граждани, знаем твърде малко за онова, което плащаме с данъците си. Ние знаем, че около 100 млн. лв. годишно се харчат за подслушване. Ние знаем, че някакви мижави 3-5% от събраната информация влизат в съда. Ние вече знаем, че няма ясни регламенти, нито точни правила, които следват службите при подслушване. Ние обаче не знаем колко служители и специалисти са ангажирани с тази дейност. Не знаем какви заплати получават. Нито какви резултати те отчитат от своята работа. Сиреч, не знаем колко милиони всъщност струват "ушите". И какво се случва със събраната информация след приключване на разследванията. Ние не знаем дори точния брой на издадените разрешения за СРС, още по-малко броя на хората, в чието лично пространство е проникнато. Каква е цената на "тайните", все още е тайна за всички нас, които плащаме за "любопитството" на политиците.