Когато има обществен интерес, премиите се огласяват

Коментарът на г-жа Венета Шопова, че следва да се приемат за лични данни възнагражденията и допълнителните финансови бонуси, получавани от служители на държавните институции, е точен. Но е важно по темата да бъде казано още нещо:
Личните данни на гражданите невинаги са защитени в еднакъв обем и по един и същи начин. Така например Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности (ЗПИЛЗВДД), определя кръг от лица, които поради длъжността, която са приели да изпълняват, следва да обявят данните за своето имущество в регистъра към Сметната палата. Основната цел на този антикорупционен закон е да даде възможност на гражданите да проследят състоянието на имуществото и доходите на съответните лица във времето.
Действително няма задължение служителите, независимо от поста, който заемат, сами по своя инициатива публично да разпространяват информация за размера на своите възнаграждения и допълнителни финансови бонуси. По-интересният въпрос е дали тези данни следва да се предоставят след искане за достъп до обществена информация в светлината на изискването на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за преценка дали е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето на информацията.
Две важни съдебни решения заслужава да споменем в тази посока. Първото е решение номер 9486 на петчленен състав - II колегия на ВАС от 4.10.2006. В случая пред съда е поставен въпросът защитена ли е информацията относно имената, образованието и квалификационната степен на всички висши служители от ръководния екип на Министерството на образованието, началниците на дирекции, всички държавни експерти, както и на хората, назначени по граждански договори.
Вторият важен съдебен акт е решение номер 5317 на 28-и състав на АССГ от 23.11.2011 г. по дело номер 6487 от 2011 г. С решението си съда отменя отказ на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) да предостави на в. "Сега"  информация дали през 2011 г. във ведомството са раздавани допълнителни възнаграждения под формата на материално стимулиране или друг вид премии. Отказът на МТСП е бил с мотива, че информацията съдържала лични данни.
В мотивите си съдът посочва: че дори при предоставянето на данни да се засегнат трети лица, то тяхното съгласие не е нужно, когато има надделяващ обществен интерес. Надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите. Съдът счита, че исканата информация дори и с предоставянето на конкретни данни за премии за членовете на политическия кабинет цели повишаване прозрачността и следва да бъде предоставена. Публичността на увеличаването или намаляването на имуществото на тези, които участват в управлението, е част от нормалното прозрачно и отчетно управление. Искането от страна на медиите на публично обяснение от определен служител за размерите и източниците на неговите доходи не трябва да се схваща като принуда или атака срещу него, а като напълно нормална и адекватна обществена реакция. Откритостта на информацията относно имуществото на участниците в управлението дава възможност на гражданите да си изградят представа за съответните управляващи и в бъдеще да решат да продължават да им гласуват доверие или не.