Кога ще се събудим?

Спиш ли, народе, спиш ли?
Утре е Денят на народните будители. Празник, чрез който отдаваме почит на онези бележити българи, които по време на Възраждането водят нашия народ към национално освобождение, към просвета. Които тогава, а и по-късно, през годините след Освобождението та до ден-днешен ни възпитават в културни и национални ценности, в любов към всичко българско.
    Как изглежда тяхното дело през очите на съвременния човек? Не се ли размиват усилията им да възстановят и съхранят българското самосъзнание, духовност, култура в безличната река на нашето глобалистично и материално-потребителско настояще?
Спи народе, спи... Спи и сънувай.
Къде са днешните будители?
Тези, които трябва да пазят българското, да градят духовните опори на нацията, днес съзнателно са поставени на ръба на оцеляването. Писатели и поети не могат да издават книгите си, ако не се намерят мастити спонсори. Или ако не станат "комерсиални". Така човекът на изкуството, призван да възпитава в духовност, става зависим от хора със съмнителна репутация и морални принципи.
Учители, които работят на две-три места, за да свързват двата края, често са принудени да търпят униженията на ученици и заредени с байганьовско самочувствие родители. Случайно ли е, че образователната система, която беше една от най-добрите в Европа, днес се руши? Умни хора, будни хора не са нужни.
И народът спи. Дали преуморен, дали изпаднал в летаргия...
Какво да събуждат будителите? Свидетели сме на брутална подмяна на ценности, на национално обезличаване.
Най-лесният начин да унищожиш една нация е да погубиш нейното самочувствие, нейното самосъзнание, нейната духовност, да изтриеш нейната родова памет.
Животът е смислен, когато се чувстваш част от народа си, когато съхраняваш и предаваш на следващите поколения неговата култура, бит и традиции.
    В противен случай нацията изчезва в морето на историята. Което би обезсмислило подвига и делото на народните будители от Възраждането и на всички след тях.
Народе, кога ще се събудиш?