Коалиция на заложниците

Безвремие, безсрамие, безизходица - така с няколко думи би могъл да се обобщи животът в клетата ни държавица, а приключилият парламентарен сезон е най-яркото доказателство за тази жива реалност по Оруел. Ако има някаква "новина" в този лицемерен театър, тя е, че скритото стана явно. Всичко, което нормалните българи виждаха и виждат, или за което са постоянно лъгани, но се досещат, вече изплува на повърхността.
Второто издание на управлението на ГЕРБ и Борисов затвърди усещането за буксуване на място. Коалиционните трусове, които уж преживява "реформаторското мнозинство", избухват и се спихват като бури в чаша вода. Началникът този път по-рядко реже лентички, заел е позата на доброто ченге и с готовност се хвърля да потушава всеки възникнал "пожар". Радан Кънев, Кунева, патриотите и АБВ. Така честите им закани, че или напускат мнозинството, или че ще гласуват контра по някой закон или решение, само разкриват каква лека артилерия са. Видя се, че когато страстите в тази детска градина се завихрят, на помощ идва същинският партньор в управлението "Борисов 2" -  ДПС. И докато в началото ГЕРБ отричаше за съществуването на въпросната топла връзка, то в последните дни и седмици, когато се гласуваха важни закони, тя лъсна без никакви маска и грим.
Не друг, а ДПС се оказа локомотивът за съдебната реформа, който направи за смях реформаторите и уличния им таран "Протестна мрежа", като ги принуди да си говорят сами. Защото с конфузните си обяснения за "исторически компромис" те се изплюха на собствената си физиономия, а самият #Кой необезпокоявано си седи на първи ред в парламента.
Пак ДПС се прояви като възлов играч и при бламирането на Плевнелиев с отпадането на задължителния вот за референдума. А кой друг, ако не ДПС, спаси старите подуправители на БНБ, като по този начин възкреси коалицията "КТБ"?
Удивителна е способността на Бойко Борисов да изрича куп лъжи пред медиите. Месеци наред, даже години преди това той забавлява оскотелите си фенове за това как никога, ама никога няма да се "разбере с Доган", а още по-малко да влезе в коалиция с ДПС. Днес същият не пести суперлативи за "достойното" поведение на движението. Затова след всичко, което се случва, човек няма как да не си зададе въпроса дали самият Борисов не се е превърнал в заложник и изпълнител на поръчки, отколкото да е водещ играч.
При целия този триумф на задкулисието е странно поведението на опозицията, доколкото я има и може да мърда. Какво се случва например с вечно недоволната "Атака"? Напоследък като че ли е станала доста тиха и кротка. Невинаги се чува и гласът на БСП, а понякога реакциите й са дори закъснели. През този сезон обаче Столетницата се сети, че избирателите й все още я имат за лява партия, и даде да се разбере, че властта не може да разчита на нея в прокарване на политиките си. Дали и доколко ще успее да се възроди и позиционира като алтернатива - предстои да видим.