Книги за смет

Похвална е инициативата на столична книжарница да обменя 1 килограм пластмасови отпадъци срещу 1 книга в осъвременен вариант на приказката "Сливи за смет", с която израсна не едно поколение през миналия век. Вероятно и в най-оптимистичните си мечти обаче книжарите не са очаквали какъв интерес ще предизвика инициативата им. Площад "Славейков", където се събираха боклуците, бе опасан от опашка, извиваща се чак по "Раковска". Опашка имаше и пред самата книжарница, където, вече предали боклуците си и изнервени от чакането в грандиозното стълпотворение, гражданите се редяха да бъдат възнаградени с книга. Нищо, че огромен надпис на самата книжарница обявява, че вътре се предлагат книги с до 80% отстъпка.
Може би е любопитно да се види дали списъкът от 35 книги, които можеха да бъдат получени срещу предаването на ненужната пластмаса, не съвпада в голяма степен с този на преоценените книги. Но не това е важното. Далеч по-важно е, че толкова много хора се включиха да очистят домовете си от ненужен боклук, за да получат безплатно макар и една книга - за подарък или за себе си. Защото цените на книгите станаха недостъпни за средния българин, най-вече заради ината на властите да намалят ДДС-то върху българските печатни произведения. Ако организаторите можеха да предвидят отзвука от идеята си, може би щяха да направят повече такива пунктове за събиране. И не само в София.
Иначе събирането на отпадъци, също похвална идея на една телевизия за поне един ден чистене на България, за втора година изкара ентусиасти и екозащитници. Политици, воглаве с президента, я подкрепиха и барабар с охраните си се включиха в кампанията. Но как да стане почистването, след като цяла година мърсим Родината, контейнерите за разделно събиране или ги няма, или са просто кофи за смет. А и дори да има съвестни граждани, по тъмно сметосъбирачите натикват целия боклук в един автомобил. А очакваният завод за смет в столицата вече дузина години, при двама кметове на ГЕРБ, продължава да е мираж.