30 Май 2020събота21:30 ч.

Китай щурмува енергийни територии

Заплахата от "суровинен глад" прави големия дракон все по-настъпателен

/ брой: 181

автор:Петър Бочуков

visibility 2100

След като работил десетина години в канадски научен иститут и понатрупал малко пари, Цжао Мън решил да вземе продължителен отпуск и да заведе съпругата и двете си деца в родината, за която малките знаели само от разказите на родителите си. Подготовката за пътуването включвала избор и покупка на подаръци за роднините в Ханджоу - някогашната южна китайски столица, откъдето бил Чжао. Изненадващо възникнали големи трудности. Клеймото "Maid in Chinа" било неизменно върху повечето от предлаганите в канадските магазини стоки. Оказало се невероятно трудно да се намерят подходящи подаръци, които да не са китайско производство...
Случаят е действителен, макар и да звучи като провокативно съчинена история. Експанзията на Китай през последните години е изумителна, за нея няма граници. В Европа и Америка магазините са залети с китайски стоки с добро и нерядко с високо качество. "Работилницата на света" не само произвежда и продава. Тя и купува - дялове в големите международни корпорации, заводи и най-вече суровинни източници. Заплахата от "суровинен глад" беше една от причините, поради която още през 1999 г. Пекин провъзгласи политика на "излизане зад границите". Световната конюнктура през миналата година показа, че глобалната финансова и икономическа криза само е благоприятствала реализацията на тази стратегия. Пострадалите от рецесията, нуждаещи се от свежи пари западни акционери масово продаваха и продължават да правят това - своите дялове в добивни компании. Само в петролодобива през миналата година китайски компании са вложили 13 милиарда долара в задгранични активи. Така Пекин успява да увеличи значително суровинните си резерви.

Африка - първостепенната цел

Богатата на разнообразни ресурси Африка се превърна в първостепенна цел за китайските компании. В недрата на Черния континент има 16.6 милиарда тона петрол - около 10 процента от световните запаси. Близо една трета от вноса на петрол в Китай е от африканските страни, сред които най-богати запаси имат Либия и Нигерия. Значителни са и газовите ресурси - около 8 процента от световните запаси. В сферата на енергетиката Китай е най-големият външнотърговски партньор на Судан, Ангола, Нигерия и Конго.
Дипломатическите и икономическите връзки на Китай с африканските страни имат полвинвековна история, но през последните десетина години те добиха нови, безпрецедентни измерения. От 2000 до 2008 г. стокообменът между Китай и Африка се е увеличил с 45 процента и е достигнал 107 милиарда долара. Днес Китай е вторият търговски партньор на Черния континент след САЩ. А преките китайски инвестиции в африканските страни през 2008 г. надхвърлиха 5.5 милиарда долара.
Един от ключовите механизми на китайско-африканското взаимодействие е Форумът за сътрудничество Китай-Африка, в който участват всичките 49 африкански страни, поддържащи дипломатически отношения с Пекин. През ноември миналата година в египетския курорт Шарм ел Шейх, в рамките на четвъртия Форум Китай-Африка, Големият дракон обяви, че предоставя огромни средства за кредитиране на малки и средни африкански фирми и обеща да въведе нулево мито за 95 процента от стоките на най-бедните африкански страни, както и да опрости дълговете на безнадеждните длъжници от Африка. Само хуманитарната програма на Китай за последната година включва строителството на 30 болници, 50 училища и изграждането на 100 обекта по производството на "чиста" енергия от възобновяеми източници. Срещу тези инвестиции китайски компании получават извънредни права и достъп до минералните ресурси в редица африкански страни. Големи са китайските инвестиции и в африканското земеделие, благодарение на които се решават много проблеми, свързани с продоволствената сигурност в африканските страни. 

Успешна "петролна" дипломация

През май миналата година при посещението на бразилския президент Луис Игнасио Лула да Силва в Пекин, Китайската банка за развитие обяви, че предоставя на Бразилската петролна корпорация заем от 10 млрд. долара. В същото време Бразилия пое ангажимента да доставя на Китай от 100 000 до 160 000 барела петрол дневно. Откритите наскоро огромни залежи на петрол и природен газ край южното бразилско крайбрежие са разположени дълбоко под дъното на Атлантическия океан и Petrobras планира да изразходва за около пет години 174 млрд. долара за разработването им. Китай е сред малкото възможни източници на средства за реализацията на този амбициозен проект.
Големите енергийни потребности на Китай стимулират експанзията му на южноамериканския пазар на енергоносители, където, освен в Бразилия, той съумя да извоюва силни позиции във Венецуела, Колумбия, Еквадор и Перу, а след това и в Аржентина и Боливия. В момента почти 60 процента от внасяния в Китай петрол идва от Близкия изток, затова е съвсем разбираем стремежът на Пекин да диверсифицира своите източници, за да гарантира енергийната си сигурност. В Латинска Америка Венецуела е може би най-добрият пример за това как Китай реализира своята петролна дипломация в региона, както и на какво могат да разчитат страните, които са готови да си партнират с Пекин в тази сфера. Междувременно китайците придобиха петролни активи в Еквадор и инвестираха 5 млрд. долара в петролни проекти в крайбрежните води на Аржентина.

По-скоро шанс

В руския Далечен изток има над 20 хиляди китайски предприятия и там живеят постоянно около 70 хиляди имигранти от Поднебесната империя. Както твърди мексиканският вестник "El Financiero", Китай вече е ключов играч в развитието на Приморския край. Неговият дял в регионалния брутен вътрешен продукт достига 20 процента, казва представителят на министерството на промишлеността и търговията на Руската федерация Олег Липаев. Половината селскостопанска продукция, предимно плодове и зеленчуци, които се продават на руския пазар в Далечния изток, са произведени в Китай. В столицата на Приморския край - Владивосток, пристанищен град с население от 750 хиляди жители, китайци контролират повечето пазари. Четири от тях принадлежат на Ли Чанг, който е и председател на Китайско-руската асоциация на предприемачите. С бизнес в Русия той се занимава от 15 години.
Историята на Ли по най-добър начин отразява успеха, който предприемчивите китайци постигат в този промишлено слабо развит район на Русия. Миграцията на китайците, които работят в миннодобивната промишленост, в строителството или в търговията, особено се засилва през 90-те години, когато в северните райони на страната промишлеността запада. По думите на Липаев конкуренция с китайските стоки е невъзможна. Търговците от Китай доставят все повече на конкурентни цени високотехнологични стоки, което води до проблеми за местните производители. По тази причина правителството в Москва въведе данък за износа на метали, дървесина и петрол. Има и още една причина за невъзможната конкуренция - в китайската провинция Хейлунцзян средната работна заплата е от 60 до 100 долара. А в Приморския край - 600. В крайна сметка Липаев стига до извода, че Китай не е заплаха, а по-скоро - шанс. Вече има създадени и действащи руско-китайски предприятия, които работят в съответствие с руското законодателство.

Печеливша тактика

През миналия април Китай предостави на Казахстан заем от 10 милиарда долара. Китайските компании методично изтласкват западните си конкуренти от Казахстан и са на път да спечелят битката за местните енергоресурси с руснаците, които в момента са основният им съперник. В съседен Туркменистан вниманието им е концентрирано върху находищата на природен газ. Туркменистан е на трето място в света по доказани запаси на природен газ след Русия и Иран. През 2006 г. в Пекин бе подписан договор, задължаващ Ашхабад да доставя на Китай по 30 млрд. куб. м газ годишно в продължение на 30 години. Газовите доставки ще се осъществяват по изграждащия се газопровод до Източен Китай, с дължина 6400 км. Стойността на този мегапроект е 11 млрд. долара, но строежът му още не е приключил, затова и първите газови доставки за Китай минават през Русия. Интересно е, че първоначално интерес към газопровода проявиха и няколко японски компании, но той бързо бе охладен от китайците, които обявиха, че сами ще изкупуват целия обем на транзитирания по него газ.
Както и в редица други региони на планета, китайската стратегия е ориентирана към бъдещето. В момента Пекин успешно използва печеливша тактика, привличайки правителствата в района в мрежа от сделки, договори и споразумения. Макар че на пръв поглед тази енергийна експанзия в региона превръща китайските компания в съперници на руските гиганти, истината е, че тя не противоречи на стратегическите интереси на Русия.

 

Плащаме за вода и без консумация

автор:Дума

visibility 1087

/ брой: 100

Алкохолните турове по морето ще бъдат забранени

автор:Дума

visibility 456

/ брой: 100

Банковото кредитиране се сви с над 300 млн. лв.

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 100

Данъчен гювеч по герберски

автор:Евгени Гаврилов

visibility 580

/ брой: 100

Датата

автор:Дума

visibility 250

/ брой: 100

Плагиатството на Радой Ралин

автор:Христо Георгиев

visibility 1663

/ брой: 99

Пандемична демокрация

автор:Владимир Георгиев

visibility 463

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ