Килограм надежда

Бързам да ви пусна дълъг S.O.S. сигнал за спорта. Ама много дълъг. Разтревожен съм от случващото се. Като всички ангажирани с дейността. Само в министерството са спокойни. Те си готвят програми. Незнайно докога. Все така я караме. По написани програми. От които не мърдаме ни сантиметър напред. Знам - ще се провикнат някои лакеи с придворно мислене, за да кажат, че няма пари. Нали има програми? Или не са целеви? Ако е така - оставка, ако не е – пак оставка. Защото няма резултати. Почти никакви ги няма.
„А” футболна група на страната остана с 10 отбора. Толкова са заради 10 пъти по 10 компромиса към тях. Реално можеше да са 8 или 6. Баскетболният елит също едва събра толкова тима. С много зор. Даже свалиха от 25 на 15 000 лв. гаранцията за участие през сезона. Вие представяте ли си докъде опряхме? Едва ли не ще има баскет мачове, за да не затрием съвсем първенството. Бадминтонът няма пари, но има медали. Недейте така с медалите. Лошо ги свиквате тези в министерството. В много от федерациите се карат помежду си. В почти всички от тях има хора, които обикалят да просят спонсорски милостини. Това какво е? Как ви изглежда общата картина? Догодина има Лятна олимпиада. Пак ще ръкопляскаме на чуждите успехи май. Наши победи утопия ли са и ако да, тогава колко ни струват надеждите? По колко вървят на килограм? Нека от министерството ни направят такава таблица. Все пак националният бюджет и разходването му ни интересуват като граждани на държавата. Пардон, на територията България.
Абсурди. Това произвеждаме най-добре. Искаме да върнем публиката, а тя няма какво да гледа. Даже на места и артистите/спортистите ги няма. Или им личи, че са по заместване. Играят така, все едно маркират. А може и толкова да им позволяват силите. Нали не им стигат средствата за подготовка. Как ще им стигат, като не стигат до тях? Иначе сме максималисти. Бива ни да изискваме. Бива ни да критикуваме. Отвисоко. Въпреки че в повечето случаи дори не разбираме какво и на кого правим. Загробваме спорта, мислейки му доброто. Като историята с пътя до ада и намеренията. Почти не останаха места, където децата да спортуват безплатно. Ето, дори новата многофункционална спортна зала в Русе ще бъде открита с... концерт на Лили Иванова. А можеше с някое спортно събитие да е. Можеше, ама не е.
Къде са много от центровете на спорта в тази държава? Чували ли сте нещо скоро за големи имена като Бдин Видин, Спартак Варна, Арда Кърджали, Тунджа Ямбол и още, и още. И ако сте чували, нещо лошо ще да е било. Фалит, разформироване... ОК, може да е трудно, но не ми казвайте, че е невъзможно. Да се работи правилно. Или поне да знаем целите. Има такива, дето ги питаш конкретно, а те ти отговарят концептуално. Нищо общо с практиката. Ако въобще ти отговорят.
Такава е ситуацията днес. И утре ще е такава. Какво чакаме? От кого го чакаме? Тези в министерството не разбират ли, че заради спортистите има министерство. Заради децата, юношите... С интервюта за задоволяване на собственото „аз”, със селфита и делегации няма да стане. Играли сме го вече. Затова се преориентират малките към компютрите, вместо към топката. Напоследък все за спортната немотия чета. Това пишат. Лошото е, че вече не знаем към кого да се обърнем. Министерството е за парлама. Поне така изглежда. Федерациите наполовина сами се оправят. Меко казано наполовина. Да не кажа изцяло, че да не изляза толкова черноглед към институцията. Дано имаме развитие в спорта. Дано имаме резултати на Олимпиадата в Рио. Дано ни има във финалите на спортния календар. Моля се, ама не вярвам. Защото само ни продават надежди. А, да знаете - килограмът излиза много скъпо. Това е. Стотици програми го доказаха. Цената? Цената продължава да се вдига. Нали така правят търговците...