Казусът Бонди, случаят Вежди...

През тази седмица италианският културен министър Сандро Бонди оцеля при гласувания срещу него вот на недоверие в парламента на страната. Лоялният "човек на Берлускони" отърва кожата по едното чудо. Както е известно, неговият мандат бе поставен под въпрос заради рушенето на Помпей. И не на последно място - заради скандала с нашенската филмова "звезда" Мишел Бонев, която с протекцията на Берлускони получи специалната награда на фестивала във Венеция за своя филм "Сбогом, мамо". Скандалната филмова "мениджърка" успяла да продаде "произведението" си на италинския телевизионен канал РАИ за... 1 млн. евро. Същата Драгомира Бонева, която за заснимането на своята лента е получила от нашия Национален филмов център субсидия от близо половин милион лева.
Сандро Бонди оцеля благодарение на машинациите на Берлускони. Но в Италия културният министър поне бе "докаран до оставка". Докато у нас "любимецът на Бойко" не само се размина с искането на оставка, но благодарение на неговата протекция успя да "отбие топката" и да се скрие от недоволството на кинаджиите, да приспи общественото мнение и да си кюта, необезпокояван от никого.
А става реч за попилени 330 000 лева, само защото външният вид на г-жа Бонев бил притъпил чувството за съхранение на Вежди Рашидов, по думите на самия Бойко Борисов. И още - за "тихата реформа" в културата, в резултат на която бяха затръшнати вратите на десетки театри и оркестри, а стотици артисти и музиканти останаха на улицата.
Но в Българско е така. По-различно е дори в Турско. Там си имат Реджеп Ердоган и "Листопад", но си нямат Бойко Борисов и Вежди. Да не говорим за Мишо Бирата.