Кавказкият възел

Алиреза Нури,
Россия в глобальной политике

Южен Кавказ е ключов регион, свързващ Иран с Русия, Черно море и Европа. Той е и пресечната точка на три основни цивилизационни сфери - Иран, Русия и тюркския свят, и една от значимите геополитически зони в непосредствена близост до Иран.
В исторически план регионът е бил място, където се пресичат интересите на регионални и извънрегионални сили. Актьори като Русия, Турция, Европейския съюз, Съединените щати и, напоследък, Китай, се стремят да установят присъствие и влияние тук, за да оформят регионалната динамика, баланса на силите и да преразпределят ползите в своя полза. Тази "голяма игра", от една страна, и взаимосвързаността на Южен Кавказ с Иран по отношение на география, култура и сигурност, от друга, правят региона критично важен за Техеран.
Събитията в региона неизбежно засягат сигурността и стратегическите интереси на Иран. От тази гледна точка, Техеран следи отблизо мирното споразумение, подписано наскоро между Армения и Азербайджан, с посредничеството на Доналд Тръмп. Позицията на Иран беше отразена в изявлението на Министерството на външните работи на републиката, както и по време на посещението на президента Пезешкиан в Армения, и има два ясни аспекта:
- мирното споразумение е приветствано като "важна стъпка към дългосрочен мир в региона";
- изразява се загриженост относно "чуждестранната намеса близо до границите на Иран".
Що се отнася до първия аспект, предвид географската взаимосвързаност, въпросите за стабилността и сигурността в Южен Кавказ естествено се трансформират във въпроса за стабилността и сигурността в Иран. Засегнати са икономическите, транзитните и енергийните възможности на Иран. За да насърчи мира и устойчивостта, Иран използва различни подходи, съчетавайки активна дипломация, регионално сътрудничество, акцент върху поддържането на регионалния баланс и ангажираност с принципите на националния суверенитет и териториалната цялост на страните в региона. 
Основният принцип на Иран е акцентът му върху "автентичния регионализъм", т.е. върху решаването на регионални проблеми чрез активното участие на страните от региона във формат "3+3" (Азербайджан, Армения и Грузия, плюс три ключови съседи - Иран, Турция и Русия) без външна намеса.
Вторият аспект, който подхранва опасенията, скептицизма и противопоставянето на Иран, е свързан с участието на САЩ в мирния процес, по-специално с анекса към споразумението, известен като "Коридорът на Тръмп". Докато суверенитетът на Армения върху коридора се подчертава, на Съединените щати вероятно ще бъдат предоставени права за разработване и управление на маршрута, който се простира от границите на Турция до Каспийско море, за период до 99 години.
Присъствието на САЩ е представено като чисто икономическо, но Иран може да не споделя това мнение. Техеран разглежда посредничеството на Тръмп и Вашингтон в мирния процес като претекст за разширяване на влиянието и промяна на регионалния баланс и динамика. Независимо от въздействието върху други страни, Техеран разглежда подобно присъствие като част от по-широка стратегия за максимален натиск, насочена към сдържане и ограничаване на Иран. Това не само стеснява геополитическото пространство на Иран, но и ограничава неговите геоикономически възможности, създавайки многостранни заплахи за страната.
Поради тази причина Иран не разглежда посредничеството на САЩ като добронамерена мирна инициатива, нито "коридора на Тръмп" като чисто транзитен и търговски проект. По-скоро ги вижда като част от по-широка стратегия, насочена към прекрояване на геополитическата карта на региона в ущърб на Иран (и Русия). 
Скептицизмът е оправдан, особено в светлината на враждебната позиция и действия на САШ спрямо Техеран, по-специално неотдавнашните атаки срещу ирански ядрени съоръжения и прякото участие в израелските операции срещу Иран. Опасенията на Техеран могат да бъдат обобщени в четири области.

Сигурност

С ескалирането на напрежението между Съединените щати и Иран американското присъствие директно на границите на Иран, съчетано с вероятното разполагане на разузнавателна и военна инфраструктура, представлява пряка заплаха за националната сигурност на Иран. Предвид тясното сътрудничество между САЩ и Израел, както и укрепването на връзките между Азербайджан и Израел през последните години, е вероятно присъствието на Израел по северната граница на Иран също да се увеличи. Този проблем, особено в случай на подновяване на конфронтацията между Иран и Израел или САЩ, би представлявал сериозна заплаха за сигурността на Техеран.

Геополитически опасения

Дългосрочното американско присъствие в Южен Кавказ под претекст за управление на "коридора на Тръмп" неизбежно ще промени ролите на други регионални играчи, по-специално значително ще намали влиянието на Иран в регионалните дела. Ако това присъствие бъде осъществено, САЩ ще могат да влияят не само на региона, но и на външната политика на Азербайджан, Армения и Грузия. В резултат на това позицията на Иран в Южен Кавказ ще пострада и балансът на силите ще се измести в ущърб на Техеран.

Политически опасения

В случай на дългосрочно присъствие на САЩ в Южен Кавказ може да има изместване в политиката, политическата култура и външната политика на региона към Запада. Това противоречи на иранската политика на регионализъм, която набляга на решаването на регионални проблеми чрез взаимодействие между държавите от региона без външна намеса. Доминирането на прозападните подходи в региона може в крайна сметка да доведе до това тези страни да се стремят към членство в западните институции, включително НАТО, което ще създаде сериозна заплаха за сигурността.

Геоикономически опасения

Коридорът "Тръмп" е част от по-големия проект "Среден коридор", който свързва Централна Азия през Казахстан, Каспийско море и Азербайджан с Турция и Европа. Една от основните цели на този коридор е да намали геоикономическата и транзитната роля на Иран и Русия в региона и международната търговия като цяло.
Ако коридорът "Тръмп" бъде създаден, геоикономическите и транзитните предимства на Иран за Азербайджан, Турция и Централна Азия ще намалеят.
Като се има предвид, че сухопътната връзка на Иран с Евразийския икономически съюз е през Армения, всяко влияние на САЩ върху икономическите отношения между Иран и Армения ще се отрази и на взаимодействията на Техеран с Русия и ЕАЕС. Взети заедно, тези фактори ще изострят проблемите, свързани със санкциите срещу Иран.
Много ирански служители, включително Али Акбар Велаяти, съветник на върховния лидер на Иран, смятат тези опасения за осезаеми и неотложни. Въпреки че той подчерта, че Иран ще се стреми да се справи с тези многостранни заплахи "с или без Русия", като се има предвид, че много от тях са общи за Техеран и Москва, основната стратегия на Иран за справяне с тези предизвикателства би била да засили регионалното сътрудничество с Русия.
Реакцията на Москва на мирното споразумение е до голяма степен подобна на подхода на Иран:
Инициативите, насочени към дългосрочен мир в региона, са приветствани.
Скептицизъм относно добрите намерения на САЩ.
Подчертава необходимостта от постигане на устойчив мир в региона чрез формата "3+3".
Отбелязва значението на баланса на интересите във всяко мирно споразумение.
Отбелязва опасностите от чуждестранна намеса.
Изразяват се опасения относно евентуално повторение на разрушителните западни интервенции в Близкия изток.
За да разработят общ стратегически подход, Иран и Русия трябва да разглеждат присъствието на САЩ в Южен Кавказ в по-широк геополитически контекст. Ако бъде стартиран "Коридорът на Тръмп", американското геополитическо и геоикономическо влияние ще се разпростре от Средиземно море (Ливан и Сирия, в момента под контрола на САЩ) през Черно и Каспийско море до Централна Азия. Това ще постави под въпрос общите интереси на Иран и Русия в тези региони, включително регионални инициативи като коридора Север-Юг и сътрудничеството в рамките на Евразийския икономически съюз.
И двете държави могат да наблегнат на "локализацията" на регионалното управление, предлагайки механизми за сътрудничество, като същевременно оказват съвместен дипломатически натиск върху Азербайджан и Армения, за да предотвратят разширяването на влиянието на САЩ в региона. Освен това, разработването на съвместни икономически и транзитни проекти със страните от Южен Кавказ би могло да послужи като стимул за по-голямо регионално сътрудничество.

Алиреза Нури е доцент в катедрата по "Икономика и политически науки" в университета "Шахид Бехещи" (Техеран, Иран).

Заглавието е на редакцията
Със съкращения