Каузата
/ брой: 59
Александър СИМОВ
Паметникът на Альоша е символ на Пловдив. Точка. Ако искат до утре психодесните да бесуват, да хвърлят киселинни слюнки, да трещят и демонично да вият срещу историята, не могат да променят това.
Този паметник е антифашистката ДНК на града под тепетата. Искрата, която показва, че Пловдив е място, което помни. И никога няма да се примири с черната мътилка на амнезията, която се опитват да ни инжектират.
Акцията около Альоша вчера с развени български и руски знамена е едно от най-вълнуващите събития в тази кампания. Защото живата верига от хора е символ на съпротивата. Великата и вечна съпротива срещу силите на разрушението и забравата. Срещу коалицията на войната, чиито отровни пипала се опитват да впримчат като усмирителна риза съзнанието на всеки българин.
Альоша е обезсмъртен не само в известната руска песен, а и в сърцата на хората, които знаят, че техният град е една от големите жертви на прехода. Прекрасният град на Марица, безмилостно краден от банда десни управления. Сега същите безродници искат да унищожат основния символ на града. Едва ли са очаквали да срещнат твърдото "Не!" на хората. Същото "Не!", което получиха хитлеристките мизерници по време на Втората световна война. "Не!", което само силните могат да изрекат.
Силни като паметта. Силни като Альоша, който винаги ще стои над Пловдив. Защото е победител.