Като история на Дикенс

Сесил Алегра
вестник Монд


В един от най-бедните градове в Европа хиляди деца напускат училище, за да помагат на семействата си с изкарването на прехраната. Подтикнати от кризата, те се гмурват в блатото на черната икономика - производство и търговия с наркотици, нелегален трафик на хора, проституция, организиране на хазартни игри без лиценз и пр.

Седем сутринта, квартал Сан Лоренцо, в сърцето на Неапол - дете се мъчи да носи тежка щайга с консерви през влажния лабиринт от градски улици. Малкият Дженаро, за който работният ден вече е започнал, е облечен в избелял комбинезон, суичър и износени маратонки.
Никой не е изненадан да го види как робува в такъв ранен час. През септември 2011 г. Дженаро намира работа в магазин за хранителни стоки. През работното си време по шест дни в седмицата, по десет часа на ден, той зарежда рафтове, разтоварва поръчки и доставя стоки на клиентите в квартала.
Дженаро си мечтаел да стане компютърен програмист, а сега е помощник в магазин - най-често срещаната професия за трудещите се неаполитански деца. Заплаща му се в брой, а печалбата е по-малко от едно евро на час. В добра седмица той може и да се прибере вкъщи с 50 евро. Дженаро току-що е навършил четиринадесет години.
Майката на Дженаро - Паола Ресчиньо, дори не е предполагала, че един ден ще се наложи да лиши сина си от училище. В продължение на 20 години тя и нейният съпруг живели в апартамент от 35 кв. метра, който гледа към вътрешен двор в квартал Сан Лоренцо, най-гъсто населения район в центъра на града.
Но бащата умира от внезапно развит и скоротечен рак и Паола се оказва принудена да живее само с най-необходимото. Тя прави малка фирма за почистване, от която тя и другите безработни жени в квартала припечелват по 45 евроцента на час, или 35 евро на седмица - значително по-малко от надницата на нейния син.

На 10 години - работиш по 10 часа

Паола буди Дженаро призори, за да може момчето да стигне навреме в бакалията. Малката му сестра е само на шест и трябваше да се направи труден избор: "Не разполагам със средства да купувам учебници и за двамата. Трябваше да е или единият, или другият", казва Паола. На кухненската маса лежи "8-дневен хляб" - 3 килограма блудкав дълготраен ръжен хляб, спомен от периода на глад в Италия след Втората световна война, който струва само пет евро.
В Неапол хиляди деца като Дженаро са били принудени да работят. През 2011 г. доклад на местните власти алармира, че в региона Кампания, където повече от 54 000 деца са напуснали образователната система през периода 2005-2009 г. - 38% от тях са били на по-малко от 13 години.
Помощници в магазини, сервитьори, момчета за доставки, чираци фризьори, работна ръка в незаконни цехове за щавене на кожи и работилници за кожени изделия на големи марки, общи работници за притежатели на сергии на пазара - те са съвсем видими, очевидно роботещи и едва ли някой се смущава от това.
"Разбира се, ние бяхме най-бедният регион в Италия, но не сме виждали подобна ситуация от края на Втората световна война", казва зам.-кметът на Неапол Серджо Д'Анджело. "На 10 години тези деца вече работят по 12 часа на ден, което е явно нарушение на правото им на развитие", смята той. Родителите, които се поставят в незаконно положение, трябва да се борят с вероятността социалните власти да дадат децата им в сиропиталища.
Италианската икономическа криза е изиграла важна роля във всичко това. От 2008 г. поредица от финансови реформи въведоха драстични съкращения. През юни 2010 г. районът Кампания сложи край на системата за минимални социални условия, обричайки повече от 130 000 семейства на бедност.
По това време средният доход в региона е 633 евро на жител, днес половината от жителите на региона смятат, че са по-зле. "По-младото поколение бе принудено да понесе цялата тежест на най-тежката икономическа криза в следвоенния период", отбелязва Серджо Д'Анджело.

Държава, която изоставя децата си

В Неапол голяма част от децата, произхождащи от бедни семейства, са изправени пред избора да се се опитат да останат в училище или да го напуснат и започнат работа в черната икономика. Има и трета възможност - да се влеят в редиците на Камората - неаполитанската мафия. Педагогът специалист Джовано Савино (33 г.) е посветил живота си на предотвратяването на този най-жесток избор. Негов дом е един от най-страшните квартали на Неапол - Бара, западнала област, с високоетажни сгради, която сега е открит пазар за наркотици под контрола на клановете на Камората.
Всяка седмица Джовани Савино посещава гимназията Родино, която се намира в центъра на един от жилищните проекти в крайните квартали, където трафикът на дрога е основен бизнес и всяко второ дете е извън училище за повече от 100 дни годишно. По закон отсъствието при повече от 60 дни автоматично води до изключване. За Савино всеки случай е битка срещу времето. Всяка седмица директорката на училището Анунциата Мартире му дава списък с отсъстващите, за които той трябва да намери решение до 10 дни, преди досиетата им да бъдат предадени на социалните служби.
По-често той насърчава поверениците си да полагат държавните изпити като външни кандидати, за да се гарантира, че те не са отнети от семействата си или настанени в приемни домове.
Местните власти се страхуват да влязат в района, а педагозите като Джовани Савино, които са способни да влязат в Бара, са твърде малко.
Начело на асоциацията Il Tappeto di Iqbal (килимът на Икбал), наречена на пакистанско дете-роб, вдигнало бунт, след който било убито, Джовани Савино не таи добри чувства към мафията, разпадналата се образователна система и държавата, която "изоставя своите деца". В Италия няма автоматичен достъп до обезщетения. Подкрепата за младите хора и техните семейства се разпределя от 150 асоциации, които са изцяло зависими от финансирането на местното самоуправление.
От началото на кризата финансирането за подобни инициативи бе намалено с 87%, а 20 000 възпитатели в района на Кампания, на които не е заплащано в продължение на две години, трябва да разчитат на собствените си ресурси, за да си вършат работата. Ако не се намери алтернативно финансиране, Il Tappeto di Iqbal скоро ще бъде принудена да хлопне кепенците.

Не казвайте на мама, че имам нож

Ситуацията става още по-печална, когато се вземат предвид десетките деца от Бара, които Джовани Савино е спасил от безскрупулни работодатели и лапите на мафиотските кланове, които искат да наемат бъдещите си войници.
Карло е един от първите му успехи. На 13-годишна възраст вече татуираното дете-убиец е опитен изнудвач и крадец, който добре владее ножа и налага "правосъдието" на клана Апреа. Четири години по-късно Карло вече е непоклатим помощник и дясна ръка на Джовани Савино: "Той не се задоволява само с това да се яви на изпит за диплома за средно образование. Спечелили ви веднъж за своята кауза, той няма да ви пусне. Той ми спаси живота."
След като Карло идва, Марко - 12-годишен кокаинов наркоман и изпечен джебчия, и Чиро, обещаващ студент, който изоставя ученето, когато семейството му се попада в ръцете на акулите от мафията заради заеми.
Джовани Савино нарича последния си новобранец, Паскуале, едно от най-големите му предизвикателства досега. Преди девет месеца, когато той за първи път взема 11-годишния хлапак под крилото си, Паскуале е просто един недохранен кръшкач. За да помага на семейството си, луничавото дете, високо само 1,30 м, разтоварва кашони в супермаркет през деня, а нощите си прекарва като краде мед от съоръжения за депониране на отпадъци и жп депа на Trenitalia. "Вземаш жицата, изгарящ е ето така, а след това режеш, за да направиш топка", казва той авторитетно.
Тогава се сепва, обхванат от съмнение: "Само не казвай на майка ми, че имам нож". В Бара, когато бизнесът се управлява от деца, мед и алуминий се продават за около 20 евро на килограм. Когато питате Паскуале какво иска да прави, когато порасне, той внезапно замлъква. А после въздъхва: "Ще правя каквото мога."


Някога тези деца са си мечтали да станат програмисти, адвокати или инженери. Днес те са принудени да захвърлят бъдещето си в работилниците и да се трудят наравно с възрастните

Червен картон за експлоатацията на деца, показаха малчугани при акция по повод Световния ден за борба срещу детския труд
снимки БГНЕС

Материала подготви Калина Йотова