Катастрофа

През май т.г. лично Бойко Борисов се договори с учените от БАН на академията да се назначи финансов мениджър, но тя да стане първостепенен разпоредител с бюджета си и да излезе изпод финансовата "шапка" на МОМН? Самият Б.Б. очевидно няма умствената способност да помни тъй дълго. Оттогава - ням и глух. А Дянков захапал кокъла и изпълнява личната си "мисия" - да закрие БАН. В НС в четвъртък се появи проект за разтурване на БАН като национален научен център. В петък не го огласиха публично. На 27 ноември Радио К2 на Илиана Беновска зададе на Дянков въпросите дали е вярно, че мисията му в Грузия от името на Световната банка е била свързана с т.нар реформа на Грузинската академия на науките и дали сега той пренася тук репресивния подход, приложен към тази академия. В отговор пресаташето на Дянков Бетина Жотева заяви, че неговите ангажименти към СБ и в частност Грузия не са обект за коментар от страна на финансовото министерство. И съобщи, че на 28 ноември Дянков щял да замине на тридневно  посещение в Тбилиси, където щял да изнесе лекция в Държавния университет по покана на академичната общност. Това трябва да разсее съмненията за доброто взаимодействие между държавните и научни институции на България и Грузия, добави Жотева.
Нямам никакви съмнения за добрите отношения на Дянков с властта в Грузия. Те заедно и в пламтяща любов, подобна на тази на Дянков и ГЕРБ, през 2006 г. са ликвидирали Грузинската академия на науките. Отнели са институтите от нея и са я превърнали в клуб на пенсионирани академици. Едно към едно това убийство сега се готви и за БАН, предшествано от дълга целенасочена обработка на обществеността срещу българските учени.
ДУМА се опита да намери данни за това, което реално се е случило в Грузия. Да напомним: Грузинската академия на науките е създадена от държавата през 1941 г. като комплекс от научни институти с корпус на академици и член-кореспонденти. Българската академия на науките е създадена от родолюбци като Марин Дринов, Васил Левски, Любен Каравелов, Васил Друмев през 1869 г. в емиграция като книжовно дружество - със завета в свободна България то да стане "истинска академия на науките по подобие на европейските". Веднага след Освобождението дружеството е преместено в София, през 1912 г. е преименувано със закон в автономна Българска академия на науките.
Миналата година международен научен одит даде на БАН висока оценка. Веднага след одита с мотива "няма пари" бюджетът на БАН бе намален с 38% спрямо 2009 г. и е равен на 70% от заплатите и нищо друго - от този месец учените не получават заплати. В това време около 100 000 чиновници в държавната администрация у нас не само си получават заплатките - доста по-високи от тези на учените, не само стоят на топло и на светло, но им се раздадоха и по 600-800 лв. на глава за... купуване на дрехи (!). В това време БАН предприе спешна реформа, съкрати институтите от 69 на 42. Всуе. Мечтаният Дянков "проект" идва вместо Дядо Коледа - закриване на БАН като национален център, преместване на институтите към МС и МОМН, свеждане на академията до клуб на академиците и член-кореспондентите.
 Но да се върнем към Грузия. Посланията на грузинските учени, подредени по хронология, публикуваме със съкращения поради големия обем на оригиналите. Четете, коментарът е излишен.       

Отворено писмо
22.06.2005

Акад. Тамаз ГАМКРЕЛИДЗЕ,
президент на Академията на науките на Грузия

Грузинската академия на науките (ГАН) разработи няколко модела за своята бъдеща структура и състав. Един от тях бе разгледан и приет единодушно от Общото събрание - главния орган за управление на академията. Приетият модел предвижда институтите на ГАН да останат общо 11 вместо сегашните 57. В тези институти могат да влязат отделни независими изследователски центрове по науки, които и днес като институти не са юридически лица. С този модел ние запазваме почти всички научни отрасли и направления. Затова е неразбираемо защо на страниците на някои наши вестници се вихри съвършено необоснован и неоправдан ажиотаж, носещ често демагогски и клеветнически характер. При преобразуването институтите запазват своята самостоятелност, оглавяват се от директори, избрани от научните съвети. Смятаме, че това е най-ефективното управление на академичната система, което е по-демократично от сегашното. Виждаме Националната Академия на науките на Грузия като самостоятелен, самоуправляващ се национален център от изследователски институти и научни обединения. Дейността на такава научна организация трябва да се осъществява под патронажа на президента, а председателят на ГАН, избран по определения ред, трябва да се утвърждава от президента. Това ще е доказателство, че академията като национален център за фундаментални научни изследвания е висш съветник на властта и определя стратегическите проекти на държавата. Това е напълно естествено, тъй като науката е основен компонент на сигурността на държавата, а нивото на образованието е основен показател за нейната сигурност.
Така виждаме ГАН - основаваща се на базово финансиране, обединяваща и координираща изследователските институти, "открита система", в която всяка научна единица с решение на колектива може да се присъедини към нея или да я напусне. Т.е. - подобие на редица западни научни организации като например Австрийската академия на науките, Националния център за научни изследвания (СНРС) във Франция, аналогичните научни центрове в Италия, Руската академия на науките и много други.
Одобреният от нас модел бе изпратен за запознаване в Министерството на образованието и науката на Грузия. Същевременно разбрахме за намеренията на самото министерство за възможната структура на академията. В тях се отбелязва ролята на академията като съветник и експерт на стратегическите проекти на държавата, както и патронажа на президента. Но самата академия се оказва толкова "потрошена", че е непонятно на какво точно ще е патрон президентът и как тази академия ще прави висши експертизи и ще определя националните приоритети. Защото според представения ни проект ГАН е "висше почетно научно учреждение на нацията", от което са отсечени всички съществуващи днес в нея научни институти и центрове. Непонятно е къде ще се дянат сегашните институти със своите сгради, в които са създадени широкоизвестните грузински научни школи - гордост за целия грузински народ, чиито постижения влизат в съкровищницата на световната наука и култура.
Заявяваме отговорно: изнасянето на изследователските институти от академията в неизвестна посока ще погуби не само самите институти, но и цялата грузинска академия и грузинската наука изобщо, да не говорим за многобройните сътрудници на институтите, които ще бъдат съкратени. Трябва да се мобилизираме изцяло и да се възпротивим на подобни замисли. 
Ръководството на ГАН е категорично против предложената схема за нейното разформироване. Какво представлява националната академия на Грузия по тази схема - това е "асоциация на учени, нещо като "почетен клуб", за чиито членове държавата ще дава от бюджета "пожизнени" стипендии. Казано иначе, Академията на науките на Грузия се оказва клуб за пенсионери с достатъчно високи пенсии.
За този модел, предложен от министерството, е невъзможно да се намери аналог в нито една цивилизована страна - западна или източна. Освен това този модел ликвидира богатите традиции на ГАН и нейните членове.
Да не даваме основание на нашите потомци да кажат, че "Революцията на розите" е разрушила Академията на науките и е унищожила грузинската наука. Надяваме се, че в обновена Грузия никога няма да се случи такова нещо, страната ще запази Националната Академия на науките на Грузия. Която ние с пълно основание смятаме за приемник на най-древните грузински академии, особено на Гелатската академия, основана от Давид Амвшенебели, която за грузинците е "наставница на образоваността" и втори Ерусалим.

Източник: В. "24 саати"
================================

Грузинската академия на науките е разформирована през 2006 г. Ето какво се случва година след това:


До Конгреса на САЩ
До Държавния департамент на САЩ
Копие до Посланика на САЩ в Грузия, г-н Джон Тефт
 
Отворено писмо
31.10.2007

Обществото "Грузинская академия", което обединява учени, писатели, дейци на изкуството, цени високо действителната помощ, която американският народ и неговото правителство неведнъж са оказвали на Грузия в труден за нашата страна час.
Заедно с това обаче смятаме за необходимо да заявим следното.
Реформите, осъществени в течение на последните 17 години, доказват, че системата на управление в Грузия не издържа никаква критика и е все още далеч от стандартите на съвременните демократични страни. За този период Грузия стана една от най-изостаналите държави и в икономиката, и от гледна точка на правата на човека. На този фон особена тревога предизвикват събитията, получили развитие в последните години, след т.нар. "Революция на розите". Появи се усещане, че обществото е излъгано.
1. Икономическата политика на властта доведе населението на Грузия до крайната граница на нищетата. Внедряването на псевдолиберална икономика не донесе положителен ефект. За създаване на имидж за "успешна страна" властта прибягва главно до самореклама, като се опитва със скъпоструващо шоу и нископробни зрелища да прикрие тежката социална и правова обстановка.
2. Плачевното състояние на икономиката е причинено от това, че властта не можа правилно да избере приоритетите на развитието и да приложи нивото на знания и производствения потенциал на Грузия, нито да използва натрупания в света положителен опит.
3. Тъй като властта не намери законни начини да пълни бюджета, тя посяга на частната собственост, прибягва до държавен рекет, въвежда аномални налози и т.н. На държавния рекет е възложена и функцията за сплашване на населението.
4. Всекидневно явление стана нарушаването на правата на човека. Преследване на гражданите за инакомислие, натиск върху медиите. Съдебната власт стана покорен изпълнител на волята на властта и се вкорени "избирателното" правосъдие.
5. Президентът на Грузия не се доверява на обществеността, съставя правителство от неквалифицирани, но надеждни за него персони, главно негови съпартийци.
6. Върви процес на дискредитиране на демократичните ценности. Гражданите загубиха доверие в избирателната система, охладняха съм социалната активност.
7. Властта се отстранява от диалога с обществеността и маскира това зад напъни за реформаторство. Тя се надява не на конструктивния диалог, а на полицията и армията - за тези две ведомства се дават 30% от бюджета на страната.
8. Реформите в областта на културата, образованието и науката са катастрофални по своите резултати и в повечето случаи са в посока, противоположна на съвременните световни изисквания. Например, и без това неголемите средства за наука и иновации са намалени значително и днес са съкратени до 0,1% от БВП. Това фактически е равносилно на отказ от финансиране на науката. Всички научни учреждения се оказаха извън законодателното пространство, а на предизвиканите от "реформата" разрушение и гонения на квалифицирани кадри не се вижда краят.
9. Една от основните причини за неуспешното реформиране на културата и образованието е, че в Грузия са внедрени не истинските западни ценности, а елементи на псевдокултура и лъжливи стандарти на псевдозападно образование.
10. Процесите в днешна Грузия са сходни с тези, които се случват в Латинска Америка, където се появиха антиамериканизъм и стремеж към социалистическа революция. Усилват се подобни тенденции и в Грузия.
С всеки изминал ден расте конфронтацията между властта и народа. Последиците ще са плачевни. Трудно е да си представим, че всичко това остава скрито от американските политици и специалисти, които са в тесни отношения с Грузия. Появява се усещането, че Грузия е използвана само като геополитически инструмент. Изчерпани са всички ресурси за диалог с властта на Грузия, затова се обръщаме към вас в рамките на своите правомощия да оцените антихуманните и  антидемократични процеси в Грузия и да окажете съдействие за по-нататъшно сътрудничество между нашите страни, основано на принципите на взаимното доверие и уважение.

Заза Абашидзе, историк
Георгий Антелава, професор, изтоковед
Автандил Арабули, професор, филолог
Гига Батиашвили, академик, архитект, лауреат на Държавна награда, почетен гражданин на Тбилиси
Гия Бурджанадзе, актьор, заслужил артист на Грузия
Ираклий Гамкрелидзе, академик, геолог
Темур Гоцадзе, народен художник на Грузия, професор, лауреат на Държавна награда
Бадри Багратион-Грузински, композитор
Авелина Давитулиани, доцент, физик
Гела Долидзе, физик
Мамука Долидзе, професор, философ, драматург
Малхаз Заалишвили, академик, биофизик
Вано Кигурадзе, академик, математик
Тамаз Марсагишвили, доктор на физико-математическите науки
Джемал Мебония, професор, физик
Нодар Мгалоблишвили, актьор, народен артист на Грузия
Отар Мелкадзе, професор, юрист
Заза Мрелашвили, филолог, писател, публицист
Шота Надирашвили, академик, психолог
Майя Натадзе, професор, филолог
Темур Нанеишвили, професор, физиолог
Тенгиз Санадзе, академик, физик
Гоги Кавтарадзе, режисьор, актьор, професор, народен артист на Грузия, лауреат на Държавна награда
Александр (Нукри) Кантария, режисьор, професор, заслужил деец на изкуствата
Давид Каркашадзе, доцент, физик
Георгий Чагелищвили, чл.-кор., физик
Нинели Чанкветадзе, актриса, заслужила артистка на Грузия
Гия Чубабрия, кинорежисьор, професор, лауреат на Държавна награда и на награда "Алберт Швейцер"
Александр Харазишвили, професор, математик
Марина Джанашия, актриса, заслужила артистка на Грузия
Коте Джандиери, писател, драматург
Мераб Джибладзе, професор, физик
Тамаз Джологуа, професор, филолог.

Общество "Грузинска академия"
================================

В края на 2009 г., когато се заговори активно за разбиване на БАН по модела на Грузия, успях да вляза във връзка с президента на Грузинската академия на науките - вече клуб на академиците, акад. Тамаз Гамкрелидзе. Написах до него, че се готви разбиване на БАН и унищожаване на науката по модела на Грузия. Помолих да отговори какво е станало с институтите при тях. Ето неговия отговор от 26 януари 2010 г.: 

"Получих писмото ви. То много ме огорчи, нима в България още има хора, които искат на унищожат българската наука. Срещу нашата Академия също се водеше битка, но тя устоя. Излязоха от академията само институтите, които все пак се отчитат пред Академията за извършената научна работа. Информация за нашата Академия можете да получите от нашия сайт: www.science.org.ge
С уважение,
Тамаз Гамкрелидзе"

При влизане в посочения сайт Google пускаше червен надпис: "Този сайт носи опасност от вируси". В сайта на ГАН не намерих нищо за институтите. Отново изпратих въпроса си до акад. Гамкрелидзе: какъв е статутът на институтите в Грузия сега, колко са на брой, кой ги управлява. Този път отговор изобщо не дойде.
Затова пък преди дни получих отговор "задочно". Минали са 4 години от разтурването на Грузинската академия на науките.

Отворено писмо до Президента на Грузия
11.11.2010

"Ако виждах по-надалеч от другите, то е защото стоях върху плещите на гиганти"
Исак НЮТОН

Мариам Цацанашвили
Професор, д-р на юридическите науки
Академик на Гелатската Академия на науките

С особен интерес наблюдавам реформите в сферата на образованието и науката. От 2004 г. насам действията на представителите на властта не издържат критика. Възниква въпросът трябва ли да се следва пътят на твърди либерални реформи в науката? Това е една политическа "халтура", неизпълнение на задълженията на държавата.
На основание на Постановление номер 185 на правителството на Грузия от 9 юли 2010 г. 15-те научноизследователски института бяха реорганизирани като структурни единици към различни вузове. Това ли е задачата на управлението на науката? Фабрикуването на подобни постановления продължава.  
Категорично заявявам, че подобни решения са насочени не само срещу западната ориентация, но и подриват националната икономика, нарушавайки правата и възможностите на грузинските учени. Ако Министерството на икономиката и устойчивото развитие на Грузия е запознато със западната концепция за устойчиво развитие, нека да обясни по какъв начин закриването на научните институти служи на устойчивото развитие на икономиката на нашата страна.
Неслучайно употребих "закриване". Това е завършващият етап на т.нар. реорганизация, провеждана от правителството на Грузия в сферата на образованието и науката. Не искам да унизя себе си или да оскърбя Вас и няма да изложа на популярен език последиците от т.нар. реформа. В този смисъл не съм ви подходящ събеседник.
Грузинските учени си изработиха имунитет и вече не се надяват на правителството. Пък и кому е нужна грижата на чиновниците, които не разбират ролята на науката и варварски унищожават цялата инфраструктура на научните институти, като ги приватизират за хотели, казина и други подобни заведения. Те наричат "оптимизиране на науката" лишаването на учените от възможността да се занимават с научна дейност и от средства за съществуване.
Да, аз съм убедена, че Националната академия на науките на Грузия е научен съветник на правителството. Това е обединение на лица с научни постижения от международно значение и с висок граждански авторитет. Това обаче не се отнася за президента на Академията и за нейната върхушка, защото вместо да обсъждат актуалните проблеми на страната, те изпълняват безпрекословно "задачите, поставени от чиновниците".
На какво основание правителството на Грузия взема подобни катастрофални решения? Закриването на научни учреждения без оценка за ефективността от използването на интелектуалния капитал води до разрушаване на главния ресурс на този капитал.
Да, правителството създаде ситуация, в която образованието и високата квалификация на учените се оказаха ненужни, докато другите държави успешно усвояват научните ресурси на нашата страна чрез "изтичането на мозъци" и внедряване на грантове в интерес на техните държави.
Убедена съм, че изход от кризата за нашата страна ще стане преходът към иновационна икономика. Но ръстът на иновациите в период на криза се основава на успехите на фундаменталната наука, която правителството на Грузия разрушава целенасочено. В такава ситуация заявленията на властта за преход на страната към устойчиво развитие не са нищо друго, освен цинична и лицемерна пропагандна акция.
Помислете, г-н президент, докъде ще ни доведе подобна политика? До консолидация и успех на страната, която трябва да стане привлекателна за абхазците и осетините, или до разрушение на интелектуалната сигурност на страната и още по-голям разкол, бедност и робство?
Подобни решения на грузинското правителство обаче яростно ще бъдат защитавани от потенциалните купувачи на онези терени, на които са разположени сградите на научните институти, и от техните лобисти в самото правителство на Грузия. Те усещат интелигенцията с корема си и я ненавиждат - предстои процес на присвояване на научното имущество.
Тази истина трябва да знае всеки, който се смята за културен човек. Вместо правителството да слага върху сградите на научните институти билбордове с надпис "Продава се - значи ще има работни места", министрите трябва да разработят стратегия за своето участие в процеса на развитието на науката и технологиите. Да, аз помня думите на Вашия покоен дядо Никуш Церетели пред студенти: "Справедливостта, деца мои, без справедливост - това е празният закон". Това е и отговор на т.нар. законотворческа аеробика на Вашето правителство.
А който остава верен на науката, той вижда по-надалеч от другите, защото стои на плещите на такива гиганти като Петре Меликишвили, Рафиел Агладзе, Дмитрий Узнадзе, Георгий Церетели и др. Той е убеден, че науката винаги е била един от стълбовете на държавността. Да пречупиш този стълб значи да унищожиш страната.
Още към това, че научните институти бяха изсмукани от системата на Академията на науките. Дадоха им статут на юридически лица, но не им дадоха имуществото. Законът задължи правителството да увеличава финансирането на науката. Вие сам знаете, че тези думи останаха само празни обещания.
САЩ (нашият стратегически партньор) влага за изследвания 2,62% от БВП, а Евросоюзът, към койюто се стремим да се интегрираме - 2%.  В нашата страна, която според вашите думи бюджетът расте всяка година, тази цифра е 0,2%. Нещо повече - закриват се фондовете, които финансират научните институти, премахват се данъчните облекчения за научните изследвания, катастрофално се намалява финансирането за научните учреждения. Заплатата на учените в научните институти е в пъти по-ниска от тази на учените във вузовете. Наистина ли правителството на Грузия вижда тенденциите за ръст на икономиката в създаването на "касти" сред грузинските учени?
В Европа не крият удивлението си и разчитат в най-скоро време ръководството на Грузия да прогледне. Вероятно те смятат, че нашето правителство знае думите на Жолио-Кюри: "Науката е необходима за народа, а страна, която не се грижи за развитието й, задължително ще стане колония."
Да мълчим, за да избегнем гнева на пронизаните от мирис на корупция лобисти с бели ръкавици, които искат приватизиране на научните институти? Или може би да обявим пред младежта, че наука не ни е нужна, не е нужна и на страната ни? Не, тази няма да я бъде! Бъдещото поколение ще даде правилна оценка на т.нар. реформи в областта на науката.
 
Източник: www.svobodnaya-gruzia.com