Кървава интеграция
/ брой: 121
Масови гробове, насилие над деца, скрити документи, участие на Римокатолическата църква. Не, това не е част от роман на Дан Браун или холивудски филм. Това е извършено в цивилизована Канада, за която сме свикнали да чуваме само най-хубави неща. Например, че там намират убежище политически затворници или бежанци, че всички са равни, без значение на цвят на кожа, раса, социална принадлежност, религия. Канада е и страната, която първа пренебрегна ембаргото на САЩ срещу Куба.
Но дали това не е лицемерие и мит?
Наскоро в дворове на интернати бяха открити два масови гроба с общо 1000 останки на индиански деца между 3 и 18 години. В страната има над 130 такива учреждения, в които ще бъдат извършени разкопки. Предполага се, че ще бъдат намерени 3200 тела.
По два начина можем да обясним случващото се: колониалното минало и "добрите намерения" на Католическата църква, управлявала интернатите.
През 1876 г. Канада приема закон за отнемане на земята от коренните жители "за нуждите на правителството". Години по-късно властите създават въпросните интернати за индианските деца с уж благовидното намерение да бъдат интегрирани в обществото. Всъщност децата били насилствено отнемани от родителите, които понякога били дори убивани. Според официалната статистика става въпрос за над 150 000 ученици, от които най-малко 3200 са починали от физически и психически тормоз, сексуално насилие, принудително гладуване и болести. В мазетата на сградите днес могат да се намерят инструменти за правене на аборт. Принуждавали забременелите след насилие момичета да абортират, убеждавайки ги, че те са виновни за станалото. Всъщност целта на Канада и Ватикана била да лишат децата от корена им.
От 2015 г. се говори за геноцид. Премиерът Джъстин Трюдо моли за прошка коренните жители и настоява Ватикана да направи същото. Оттам обаче гузно мълчат, готови са да обвинят всеки друг в грях, но не виждат собствените си престъпления.