Капитулацията на Япония

Смята се, че Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. с нападението на Германия срещу Полша. Според китайските историци войната започва през 1931 г., когато японските войски нахлуват в Манджурия. През 1941-42 г. Япония окупира значителна част от Китай. За това помага правителството на маршал Петен в Южна Франция, което пропуска нейните войски през Виетнам, тогава френска колония. Япония притежава многобройна армия (над 5 млн.), много добре обучена и въоръжена. Всеки генерал, офицер и войник е готов да даде живота си, за да се разпространи властта на обожествявания микадо (император Хирохито) над цяла Азия и тя да бъде включена в поднебесната империя, насочват се дори към Австралия. Японският войник е обучен да се сражава до последния си дъх, предаването в плен се смята за позорна измяна към императора, родината и народа, има десетки хора-камикадзета, които при необходимост стават живи торпили.
През 1941 г. японските самолети нападат и почти напълно унищожават американския боен флот, базиран в Пърл Харбър на Хаваите. Преди това, през 1938-39 г., Япония прави няколко опита да нахлуе в Съветския съюз, но претърпява поражения, най-сериозните от които са тези при езерото Хасан и река Халкин Гол. След това между Москва и Токио е сключен договор за ненападение, който включва и сигурността на Монголия. Нещата започват да придобиват неблагоприятен обрат за страната на Изгряващото слънце, когато САЩ обявяват война на Япония. Американската индустрия преминава на военни релси и започва да произвежда в големи количества ръчно оръжие, боеприпаси, танкове, самолети, оръдия, кораби и самолетоносачи. Американската тихоокеанска армия тръгва в настъпление. Първите й успехи са превземането на Маршаловите и Соломоновите острови, които стават бази на флота и авиацията. В голямата морска битка при Миндао американците губят един самолетоносач и 8 кораба, а японците съответно 4 и 14. Американците придобиват превъзходство във въздуха благодарение на по-многобройните и усъвършенствани самолети. С цената на големи жертви - 32 хил. убити и 14 хил. ранени, превземат японските острови Окинава, които са само на 650 км от Токио. Това  им дава възможност през февруари-март 1945 г. да осъществят мащабни бомбардировки от въздуха над японската столица. Освен бомби с тротил, използват и такива с наскоро открития напалм, които причиняват големи щети, защото значителна част от сградите са дървени и те пламват като факли. Във военните хроники това е записано като сриването на Токио. Въпреки това духът на армията и населението остава висок независимо, че започва да се чувства остър дефицит от продоволствие. Развръзката обаче наближава.
В началото на май Германия капитулира. Японците са изтласкани от цяла Югоизточна Азия. В Манджурия обаче е елитната 2,5-милионна квангтунска армия, в Корея има още 100 хил., в Япония се провежда нова мобилизация и под знамената се стичат още 400 хил. На Подстдамската конференция (16 юли-2 август) новият президент на САЩ - Хари Труман, настоява пред Сталин Съветският съюз колкото се може по-скоро да се включи във войната срещу Япония и получава съгласието на чичо Джо, както те го наричат. Събитията се развиват със светкавична бързина. На 6 август американците пускат първата атомна бомба над Хирошима. На 8 август Съветската армия напада квангтунската в Манджурия, а след това и тази в Корея. На 9 август американците хвърлят втора атомна бомба над Нагасаки. При тези обстоятелства на 14 или 15 август император Хирохито обявява капитулацията на Япония. Тя е официално подписана от министъра на външните работи Мамору Шигемицу в 10 ч. на 2 септември 1945 г. на борда на американския линеен кораб "Мисури", акостирал в Токийския залив. С това се слага краят на Втората световна война. Япония е окупирана от американски войски, а императорът се отказва от божествения си произход. Стотици генерали и офицери си правят харакири, за да запазят самурайската си чест. 
Оказва се обаче, че не за всички японци войната е свършила. Командири на взводове и роти, които краят на войната е заварил във временните японски владения в различни страни, не признават капитулацията. За известно време те са били господари над местното население и не искат да се откажат от привилегированото си положение. Превръщат се в нещо като подобие на партизански отряди, които години наред след 1945 г. продължават да воюват. Постепенно те са ликвидирани, но има и уникални случаи, два от които приключват чак през 1974 г. Лейтенант Онода Хиро до март 1974 г. се укрива на филипинския остров Лубанг и се предава едва когато идва висш военен от Токио, а филипинският президент обявява, че е амнистиран за деянията си. В Индонезия "воюва" пак до 1974 г. сержант Никамура Теруо. И двамата са посрещнати в страната си като национални герои.

Шигемицу подписва капитулацията