Капитанът

Детето се ражда и му дават име. С него тръгва през живота, за да остави своята диря - светла или мрачна. След името върви фамилията, за да помни род, корен и минало. За да черпи оттам сили.
Преди 25 години се роди вестник. Първият вестител на свободното и честно слово в младата българска демокрация. Нарекоха го ДУМА. За разлика от другите, пръкнали се по това време, той си имаше и фамилия - ПРОДЕВАТА ДУМА. Тя наследи здравия и жилав ген на създателя си. Колко от вестниците, които се нароиха тогава, оцеляха? Колцина си спомнят за тях?
Затова в рождения ден на вестника не можем да не споменем Стефан Продев, неговия талант да печели съмишленици и да ги слепва в екип. Той никога не поучаваше, не назидаваше. На домочадието в редакцията внушаваше - имай съвест, бъди почтен, не изневерявай на истината. Без това журналистиката се превръща в развратница, а защитата на лявата идея - в долнопробен социален флирт. Веднъж по повод на проявена от колега слабост каза уж между другото: "В днешно време да не си подлец, вече е подвиг".
Още в ранното си детство ДУМА имаше едно преимущество пред останалите вестници - свобода на личното мнение, на духа. Продев ни бе научил без страх да се противопоставяме и да спорим с всеки опонент, независимо от поста му. Преди това обаче трябваше добре да сме подготвили аргументите си. Докато в другите редакции, обладани от духа на "новото време" на "строгите пазарни принципи" и техния етикет, цареше безпрекословно подчинение на началството и на новите партийни централи, в ПРОДЕВАТА ДУМА имаше полемика, в която се раждаше вярната теза и личната творческа свобода.
Един пример. Колега от международния отдел бе в командировка в Испания за Световното изложение в Севиля през 1992 г. Там взе интервю от Симеон Сакскобургготски. Забележете - годината е само 1992-ра. И никой не се смущаваше от факта, че не другаде, а в левия вестник ще се появи интервю с царя, и то на цели две огромни страници - вестникът тогава излизаше на голям формат А-3. Спорът между автора и Продев възникна за обръщението в текста. Колегата настояваше да остане "Ваше Величество", както се бе обръщал към Симеон по време на разговора. Продев му обясняваше, че от уважение той може да го е наричал така, но във вестника това ще звучи нелепо. Спорът продължи 20-ина минути. Накрая журналистът рече: "Добре, шефе, в крайна сметка вие сте главен редактор и както кажете..." "Ако само това целях, нямаше да си губя времето и да споря с теб. Аз искам да те убедя", отвърна кротко Продев и излезе от стаята. Той дори не го бе извикал в кабинета си, а бе дошъл на крак в отдела. Да привиква някого, да повишава тон, да мъмри не бе в неговия стил.
Подобен разговор с началството в друга редакция бе немислим. Колегите от горните етажи на Полиграфическия комбинат, от редакциите на "модерните демократични" вестници ни завиждаха. Така е досега. Затова през всичките тези години, колкото и да извиваха ръцете на ДУМА - било с мизерните заплати, било с ледените хватки на разпространението или с коварните удари от свои, тя оцеляваше и оцелява. Разни важни политически фактори може да се правят, че не чуват словото й, но то ги стряска, дразни, а често - и плаши. Защото създателят от първия ден й бе вдъхнал куража и самочувствието да не се страхува и да не мълчи, когато под расото на властта се подават копита.
И още нещо, което избива от Продевия ген: ДУМА никога не стана като събратята си обикновена стока на вестникарския пазар. Тя не се произвежда. Тя се отглежда - ден след ден, брой след брой. Със задължителното съзнание, че словото е идея, морал, позиция. Че е натоварено с мисията да носи култура и знание, а не клюка и пошлост. Че журналистите не са дръжки от микрофони, скупчени пред говорящите глави на важни персони, а будители на гражданската съвест.
Продевата работоспособност и самодисциплина задължаваше всички край него. Но никой нямаше твърдостта на неговия нрав. В този смисъл той бе самотник - участта на всеки силен характер. Така си и тръгна - сам след пленума на БСП на 27 юни 1999 г., когато си подаде оставката, разочарован и огорчен от поредното спиране на вестника. Партията, която до голяма степен дължеше оцеляването си на НЕГОВАТА ДУМА, вироглаво и безразсъдно се раздели с големия български писател, публицист, трибун и вестникар до мозъка на гостите си. Като че ли тъкмо този момент от живота си Продев бе описал в разказа си "Капитанът": "Постепенно на масата му започнаха да сядат все по-малко хора, сякаш някой го бе оградил с тебеширен кръг, и все по-често пиеше виното си сам... Животът му се срути изведнъж, като свлачище. Сякаш подземна вода го подрони и отнесе всичко по дяволите".
Днес в каюткомпанията на ДУМА отдавна го няма първият й капитан. След него се изредиха мнозина - успешни и не особено. Малцина останаха от неговия първи екипаж. Но Продевата закалка държи независимо от насрещните течения на лицемерие, страх и разяждаща посредственост.