23 Април 2024вторник06:11 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Капитализмът, просмукан в телата ни

Начините, по които се чувстваме, не се коренят "в човешката същност", а са исторически и географски обусловени

/ брой: 162

автор:Дума

visibility 627

Проф. Сонсолес Ернандес БАРБОСА, ctxt.es


Живеем, пришпорвани от вечно бързане. Налегнали са ни и синдроми като хиперактивност, разстройство с дефицит на вниманието, зависимости, стрес, прегаряне, хронична умора. Какво стои зад този нарастващ брой проблеми с психичното равновесие? Изследването на материалната култура на настоящето и миналото ни позволява да мислим за това как предметите, които съпътстват нашето всекидневие, обуславят нашата психология, нашето поведение и начина, по който се отнасяме към света.

Може би най-очевидният пример са екраните. Широкото използване на таблети и смартфони поражда не само пристрастявания, но и ни държи постоянно нащрек с известия за промени в статуса, като същевременно насърчава ускореното потребление на съдържание. И ни подтиква да реагираме на различни приложения или дори екрани едновременно.

Британският вестник "Гардиън" сочи, че след като студентите на Острова преживяват месеци наред в изолация и онлайн преподаване заради пандемията от КОВИД-19, после вече не могат да свикнат с традиционните лекции на живо. Струват им се бавни. Скоростта се превърна в неотменим компонент от нашето всекидневие. 

Живеем, вечно бързайки 

и това е резултат от факта, че постоянно се търси привличане на вниманието ни. И ставаме все по-нетърпеливи заради тази култура на незабавните реакции, в която сме вкарани.

Преди почти половин век една от писателките, които най-добре знаят как да улавят обратите на всекидневния живот на нашия език - Кармен Мартин Гайте, вече предупреди за тази болест на бързането. И по-специално за опасността, свързана с разбирането, че това рутинно състояние на постоянно ускорение може да стане естествено: "Дори когато виждаме, че едни и същи неща се случват на всички, не се поспираме, за да се замислим защо е така или дали могат да спрат да се случват. Оставяме се на инерцията да приемем, че това, което винаги се случва, се дължи на фаталните корени на човешката същност." ("Рецепти срещу бързането", 1973).

Тази фатална инерция, която ни измъчва и която Мартин Гайте формулира с разумна интуиция, е поставена под въпрос в историческа перспектива. Начините, по които се чувстваме, не се коренят "в човешката същност", а са исторически и географски обусловени. Осъзнаването на това ни позволява да де-универсализираме и да де-натурализираме определени практики и начини на чувстване и действие. Така, например, ние сме склонни да разбираме стреса като неизбежен обуславящ фактор в нашия живот, а той всъщност е неразривно свързан с условията на труд - онези условия, подчинени на изискванията за производителност на капиталистическата система, доминираща нашия свят.

Първите случаи на стрес са идентифицирани в края на XIX век, във време, когато индустриалната икономика се консолидира, както установиха наскоро британските колеги. Неслучайно тогава става популярна и употребата на наркотици, като палиативно средство срещу появата на нервни заболявания.

Хиперстимулацията 

на която е подложен индивидът с възхода на модерния метрополис, и въздействието й върху психологията на градския жител са отбелязани в края на XIX век, в разгара на капиталистическата модерност, от социолога Георг Зимел. Той посочва, че обективната култура - материалните производства - се налага върху субективността - умствения живот на индивидите - тоест материалните производства в крайна сметка ни определят като индивиди.

Зимел установява, че модерният метрополис оказва влияние върху психологията на индивида с появата на стимули: променящи се витрини, пълни с предмети в процес на трансформация, реклами, разположени в градската среда и транспорт, или новите междуличностни отношения, определяни от близки и мимолетни контакти между непознати. По този начин капиталистическата икономика създава условия за непрекъснато търсене на внимание, което се стреми да съблазнява със своите продукти. Всичко това означава, че предметната култура оказва решаващо влияние върху психологията на съвременния индивид, чиято памет за себе си и своята идентичност стават нестабилни за първи път в историята в края на XIX век.

Като основен компонент на съвременното възприемащо преживяване е добавено използването на технологии в постоянно обновление. Самото зараждане на капитализма е еднозначно свързано с един технологичен артефакт: часовникът, който с Индустриалната революция се превърна в необходим предмет в синхронизирането на работата. Служителите сложиха на челно място придобиването му - веднага, щом стандартът им се подобри и го позволи.

Технологията се възприема като свързана с идеологията на прогреса от XIX век. За индивида в края на XIX век е очевидно, че промяната, историческата трансформация е еквивалентна на прогрес. Технологиите и комуникациите са именно областите, в които това се проявява най-осезаемо.

Технологиите още през XIX век са свързани с идеята за остаряване (износване, изхабяване), а това изисква постоянно обучение на купувачите, които се тласкат към по-нови и съвършени модели. Технологии, които се обновяват, за да поддържат жив интереса към тяхното придобиване. То от своя страна благоприятства потреблението, което от началото на индустриалния капитализъм е свързано с друг съвременен феномен - насърчаването на покупки по прищявки, покупки, от които няма насъщна нужда. Оттам изпъква и 

ключовата роля на рекламата 

като начало декориране на витрини и други маркетингови техники.

Технологиите са родени през XIX век под булото на утопията, че ще направят живота ни по-лесен: няма да се хабим да пишем на хартия, а ще диктуваме и устройство ще записва гласа ни; ще спестяваме разходите от придвижване и билети за концерти, като ни се предостави възпроизвеждане на музика у дома. И двете ситуации, възприемани само като игра на въображението в края на XIX век, са вече осъществени утопии още на прага на XXI век.

Днес вероятно е време да си представяме нови сценарии за бъдещето. Гмуркането в миналото ни помага да разберем, че ускоряването на живота ни не е фаталистично обусловено, нито отговаря единствено на индивидуалните ни слабости. Обяснението трябва да се търси по-скоро в условията, наложени от нашата икономическа система, които обаче не са единствено възможните. Наистина, след зараждането на капитализма съществуваха райони на планетата, останали извън капиталистическата икономика. 

Основните материални нужди от храна и подслон на жителите на тези райони бяха задоволени. Без да обръщаме към носталгични възпоминания или технологична регресия, можем да си представим и други условия на производство и потребление, които пораждат по-хуманна и удобна технология, ориентирана към благосъстоянието на индивида. Промяната на условията би означавала промяна на нашето здраве, както и на здравето на  планетата ни, която се колебае пред лицето на прекомерния икономически растеж и изчерпването на ресурсите. Може би ще намерим начин отново да почувстваме, че контролираме телата си и че сме по-свързани със заобикалящата ни среда.

 Барикада

 


Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.

 

 

 

 

Токът за бита остава регулиран поне още година

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 76

Поръчката за бързите влакове до морето "дерайлира"

автор:Дума

visibility 353

/ брой: 76

ДАИ е с нов автопарк за над 6,3 млн. лв.

автор:Дума

visibility 306

/ брой: 76

Фискалният резерв се оказа 10,9 милиарда лева

автор:Дума

visibility 345

/ брой: 76

Канарските острови на бунт срещу туристите

автор:Дума

visibility 408

/ брой: 76

2400 евро за раждане на дете в Гърция

автор:Дума

visibility 398

/ брой: 76

Задържан за бомбена заплаха в Дания

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 76

Накратко

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 76

Пълзяща цензура

автор:Нора Стоичкова

visibility 359

/ брой: 76

Ех, бедни Главчев...

visibility 419

/ брой: 76

Тръмп не е изход

visibility 313

/ брой: 76

Договорът с "Боташ" е един от най-корупционните

автор:Дума

visibility 363

/ брой: 76

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ