Камерни концерти в 16-ия Салон на изкуствата

Юлияна Караатанасова

Висшето музикално майсторство в класическия жанр най-ярко проличава в интерпретацията на камерната музика. Солистите са близо до публиката, разкривайки интимната си същност на професионалисти без възможност да прикрият недостатъците си, да бъдат неискрени или неубедителни. Дали нашата публика избягва този пряк досег с емоционалността или се пази от звукова среда, която се опасява, че ще я накара да мисли, или ще я натовари допълнително? Едва ли! По-възможният отговор е, че ценителите на жанра стават все по-малко и все повече затруднени от всекидневния стрес да се доберат до концертните зали в пиковите часове на столичния трафик, а в този период на годината - гарнирани и с истерията на абитуриентските балове.
Безспорно нерентабилните от гледна точка на финансова възвращаемост камерни концерти в  програмата на 16-ия Салон на изкуствата са само четири. Рекламата за тях не ни зашлевява агресивно. Публиката не задръства входовете нито на зала 6, нито на зала 9 в НДК. А и как ли би могло да се случи подобно нещо, след като образоването на "младежката публика" е изоставена кауза отпреди повече от 20 години, която възприемаме като част от негативните практики от времето на социализма? Младите неориентирани умове са изоставени на стихията на съвременната музикална среда, в която агресивното,  гръмогласното и сексуалното заглушават фините вибрации на "древната класическа музика". А онези от техните връстници, които са се "объркали" и са навлезли в тези "мухлясали" жанрове, се възприемат като неадекватни на "якото" усещане за живота. Ако тази липса на ориентация в духовните ценности се отнасяше само за младите членове на обществото ни, картината щеше да е далеч по-розова от реалността. За жалост, тази констатация важи и за мнозинството от успелите, образовани хора на средна възраст у нас.
Музикалните промоутъри, разбира се, имат предимно комерсиални цели (в което не включвам негативен нюанс). Но дали това би трябвало да е водещо и винаги ли? Да елиминираме ли напълно онова, което широката публика не познава и не цени, т.е. за нея не съществува? Да се принизим ли до средностатистическия вкус, или все пак да поддържаме, дори мъждукаща, светлинката на "недоходоносната ценност" и да "възпитаме" отношение към нея? 
Това се опитва да прави НДК с програмата на 16-ия Салон на изкуствата, още повече, че във въпросните само четири камерни концерта се изявяват предимно млади музиканти - баритонът Алек Аведисян (25 май), пианистката Ваня Пешева (1 юни), цигуларят Ангел Вълчинов (7 юни) и композиторът и пианистът Александър Райчев-син (8 юни). Забележителен е фактът, че всички те се развиват и реализират като музиканти в "небългарска среда" - Алек Аведисян във Франция, Ваня Пешева - в Италия, Швейцария и Южна Корея, Ангел Вълчинов - в САЩ, Александър Райчев - в Германия. Показателно! Изглежда талантите ни, за да оцелеят, не бива да остават в родината си. Надяваме се публиката, която ще посети НДК от 1 до 8 юни, да бъде заразена от вдъхновението и професионализма на тези изпълнители, които идват специално в България, за да свирят тук в рамките на фестивала.
В два от концертите (на 25 май и на 7 юни) предпочитан партньор на солистите е Ружка Чаракчиева - професор по клавирен съпровод в НМА "П. Владигеров", която е утвърден музикант с изключително чувство към детайла и незаменим съветник за младите артисти. Това пролича с особена сила на концерта на 25 май в зала 6, на който пианистката с изключително майсторство нарисува най-тънките нюанси от мецофорте до пианисимо в съпровода на песенен цикъл "Хубавата мелничарка" от Шуберт. С перфектно усещане за музикалната форма проф. Чаракчиева елегантно представи клавирната партия като незаменима част от вокалната, която не би могла да съществува отделно. За присъстващите над 100-тина ценители на камерната музика изпълнението на  Шубертовия песенен цикъл "Хубавата мелничарка" по стихове на Вилхелм Мюлер бе истинско откритие и заради прекрасната идея на музикантите всички песни да бъдат преведени на български език в специално подготвена брошура.
Освен с красивия баритонов тембър и завидната вокална техника Алек Аведисян направи впечатление със зрял подход и мисъл към цялостното изграждане на цикъла от 20 песни, изтъквайки идейното и художественото им обединение от единната драматургична и сюжетна линия. Това рядко срещано качество у един 29-годишен певец вероятно се дължи в известна степен на хуманитарното му образование (възпитаник е на природо-математическа гимназия в София, преди да се отдаде на музиката). Повече отчетливост при произнасяне на съгласните на трудния за вокалообразуване немски език би допринесла за още повече релефност на образите. Щуберт и романтизмът прилягат естествено на натюрела на Алек Аведисян и разкриват най-хубавите страни от вокалната му дарба. Естествен, убедителен, интелигентен и мислещ певец с дълбока почит към музиката, без външна поза и преиграване, Алек ни напомни за онази все по-рядко срещана страна на артиста, която определяме като отдаване и служене на изкуството и публиката. В привидно скромните граници на камерния жанр постигнатото от него музикално внушение бе съизмеримо с критериите извън родната сцена. Вероятно този цикъл на Шуберт ще стане сред най-ярките интерпретации на певеца, достойни за бъдещата му дискография. 
Алек Аведисян завършва класическо пеене през 2007 г. в класа на проф. Селимски в НМА "П. Владигеров". Участва в майсторски класове на Александрина Милчева, Анна Томова-Синтова, Стефка Евстатиева, Киpи Те Канава и Фредерика фон Щаде. Отличен е с редица награди, сред които първа и специална награда на Международния певчески конкурс в Русе "Франц Шуберт". Аведисян развива певческата си кариера предимно във Франция, като изнася множество концерти в оперните театри на Марсилия, Авиньон и Тулон. Участва в концерт с Филхармоничния оркестър на Кан с диригент Филип Бендер и с Оркестъра на операта на Марсилия с диригент Доминик Тротен. През януари 2010 г. участва в "Отело" (Джузепе Верди) в операта на Монпелие, Франция. Предстоят му участия в оперите "Севилският бръснар" и "Бохеми" в оперните театри на Тулуза и Сент Етиен.