Памет
Камбаната на Бухенвалд зове: "Пазете мира!"
През нацистките лагери на смъртта преминават 18 милиона европейци, 11 милиона са убити, от тях 2 милиона са деца
/ брой: 70
Евгений БЕЛИЙ, председател на БАС
Всяка година на 11 април се връщаме в миналото, за да си припомним ужасите на войната, лагерите и затворите, в които са унищожавани милиони невинни - жени, мъже, деца... Хора, които не споделят расистки и ксенофобски идеи и идеологии.
Връщането в историята на ХХ век, който е един от най-мрачните периоди на човечеството, е тягостно и тъжно. Но сме длъжни да напомняме за ужасите, преживени от милиони по света, попаднали във фашистките затвори и концлагери, за да предпазим днес младите от надигащата се неофашистка вълна.
През юли 1937 г. в планината Етелсберг, близо до Ваймар, е построен концлагерът Бухенвалд за политически противници на нацисткия режим, криминални престъпници, "асоциални елементи", евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи, представители на религиозната секта "Свидетели на Йехова" и хомосексуалисти. Там са прехвърлени и затворници от други концентрационни лагери - Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург.
От 1937 до 1945 г. през лагера са преминали 250 хиляди човека, над 50 хиляди от тях са убити.
Когато през април 1945 г. в Бухенвалд избухва въстание срещу надзирателите нацисти, в него вземат участие концлагеристи от 18 държави.
Когато започва Втората световна война, в Бухенвалд са настанени затворници и от други държави. В момента на освобождаването му 95 на сто от затворниците не са били немци.
По-късно основен контингент на лагера стават евреите, следвани от военнопленниците, циганите, затворници от почти всички страни на света. Смъртността в лагера става висока още през 1940 г., когато е открит и първият крематориум.
Ликвидирането на затворници е извършвано по чудовищни начини - чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Със затворниците са извършвани и медицински експерименти за нуждите на фирмата "Беринг" от Марбург и на берлинския институт "Роберт Кох". Затворници са изпращани да работят в заводи за военна продукция във Ваймар и Фриц-Заукел.
През август 1943 г. в съседство е създаден лагерът Дора - в началото като подразделение на Бухенвалд, а от октомври 1944 г. като автономен концентрационен лагер. През 1945 г. през Бухенвалд преминават и много затворници от лагерите на изток, преместени поради приближаването на Червената армия. Няколко дни преди освобождаването му от лагера са евакуирани голям брой затворници. Лагерът и намиращите се в него 20 000 затворници са освободени на 11 април 1945 г. от американската армия.
През 1958 г. в Бухенвалд е открит
величествен мемориален комплекс
в памет на загиналите в концлагера.
На 27 януари 1945 г. съветските войски освобождават най-големия концлагер Освиенцим, близо до Краков в Полша.
Хитлеристите изграждат огромен брой концлагери в окупираните от тях европейски страни. В градове като Треблинка, Майданек, Аушвиц и други са проектирани и изградени лагери не просто като места, в които да се задържат хора, а фабрики на смъртта.
В тях са унищожавани по-няколко хиляди човека на ден, превръщайки ги на прах. Нацистката лагерна система работела безотказно. Точната бройка на убитите в Аушвиц не може да се каже, тъй като част от постъпилите с вагони хора не се регистрирали, а директно се насочвали към газовите камери. Според съвременни историци в Аушвиц са депортирани над един милион и триста хиляди души от цяла Европа. От тях един милион и сто хиляди са били убити (един милион са били евреи). Около 900 хиляди от депортираните били директно изпращани в газовите камери или разстрелвани. Останалите 200 хиляди умират от болести, недохранване, мъчения, медицински експерименти или обгазяване.
Черната статистика
на големите концентрационни лагери показва, че в Освиенцим са унищожени 4 милиона души. От 13 000 съветски военнопленници при освобождаването на лагера са останали едва 97 души. Всеки ден по около 7 хиляди били умъртвявани в газовите камери. В Треблинка са унищожени 3 милиона. В Майданек са умъртвени 1 милион и 380 000 души.
През нацистките лагери на смъртта преминават 18 милиона европейци, като 11 милиона са убити, от тях 2 милиона са деца. Такива зверства историята не знае!
У нас монархо-фашисткият режим също изгражда лагери и затвори, в които са задържани дейци на Съпротивата, както и евреи, част от тях са убити без съд и присъда.
От 1923 до 1944 г. през полицейските участъци, концлагерите и затворите са преминали над 1 милион души. Лагерите "Гонда вода", "Св. Никола", "Рибарица", "Еникьой" и други ще напомнят за онова жестоко, нечовешко време.
През зловещата 1925 г. в затворите попадат десетки хиляди. Масово, без съд и присъда са унищожени представители на българската интелигенция и стотици честни българи, противопоставили се на монархо-фашисткото управление.
Фашистките престъпления през периода 1923-1925 г. мотивираха световната антифашистка общност да организира международно антифашистко движение в защита на жертвите на "белия терор" у нас. От януари 1942 г. до септември 1944 г. през ада на фашистките полицейски участъци преминават 64 345 бойци за свобода и социална справедливост, а 31 540 души преминават през концлагерите. От 22 юни 1941 г. до 9 септември 1944 г. са убити 9480 антифашисти и над 20 000 ятаци и помагачи, изгорени са 2139 къщи на партизани и ятаци, на смърт от военните съдилища са осъдени 1590 души.
Монархо-фашистките правителства не жалят средства, за да мотивират наемните убийци. Само за осем месеца на 1944 г. властта е изплатила над 26 милиона на главорезите. През двете фази на Отечествената война народът ни даде 32 000 убити и осакатени войници и офицери. България е единствената страна в Европа, в която с обединените усилия на всички прогресивни хора, неодобряващи монархо-фашисткия режим, и на Българската православна църква бяха
спасени 50 000 български евреи
от депортация и унищожение в немските концлагери. За съжаление, 11 000 евреи от "присъединените земи" са изпратени директно в газовите камери.
Чест прави на България, че започва съдебни разследвания, свързани със събитията на Холокоста, преди да е свършила Втората световна война. На 7 март 1945 г. в София се събира Седми състав на Народния съд. Той работи съгласно българското законодателство срещу българи, взели участие в депортирането, убийствата и мъчението на евреи. 64 българи са обвинени за съучастие в плана на Хитлер за систематично изтребление на всички евреи в Европа. Състоялият се през март 1945 г. съдебен процес е първият процес срещу Холокоста в света. Материалите от процеса са изложени в Музея на Холокоста във Вашингтон.
Днес основната задача на всеки български антифашист е да защитава историческата истина за антифашистката Съпротива у нас, да напомня на хората за корените, същността и съвременните форми на неофашизма.
Преди няколко години дълбоко уважаваният антифашист Анжел Вагенщайн публикува позиция, в която казва: "Антифашизмът не е втренчване само в мрачното и славно минало, а жива съвест на днешния и утрешния ден".
Ние, българските атифашисти, заедно с левите партии и прогресивно мислещите хора отново трябва тревожно да бием камбаната на Бухенвалд:
"От Бухенвалд звучи
камбанен звън, камбанен звън.
Носи се звукът вред по земята,
И ехти ефирът развълнуван.
Хора по света,
Трижди прозорливи да сте.
Съхранете мира, съхранете мира!"
Кръвта на убитите, мъките и страданията на милионите невинни ни призовават: "Хора, бдете! Не забравяйте ужасите на ХХ век!".
Българският антифашистки съюз кани на тържествено отбелязване на 11 април - Международния ден на политзатворника, концлагериста и пострадалите от фашизма и войните, на 11 април 2022 г., понеделник, от 17 ч. в зала "Георги Кирков" на ул. "Позитано" 20.