Какво от това

Банковата статистика сочи, че през месец март депозитите на домакинствата са се увеличили със 7,2 на сто спрямо същия месец година по-рано. Това едва ли е изненада, защото подобна тенденция съществува отдавна. Логичен обаче е въпросът, какво от това, щом българинът не става по-богат, а обратно. Пак статистиката показва, че заедно с депозитите нарастват и кредитите, и то с по-бързи темпове. Жилищните кредити са 11.053 млрд. лв. и се увеличават на годишна база с 14.8 на сто. Потребителските кредити възлизат на 11.540 млрд. лв. и нарастват с 10.4 на сто спрямо март 2019 г.

Като говорим за депозити две неща са особено важни - тяхната стуктура и покупателната им способност. И ако у нас се появяват депозитни милионери, то много по-бързо се увеличават  хората с влогове до хиляда лева. Те вече са над 6,2 милиона. Така ножицата между богати и бедни се разтваря все повече, вместо да е обратното. Оказва се, че колкото по-богат е един човек у нас, то и спестяванията му растат по-бързо. Докато при бедните хора има тенденция за закриване на влогове, за да се покрият всекидневните нужди на семейството. Тази тенденция в условията на коронакриза ще се задълбочава.

Що се отнася да покупателната способност на българина, и там картинката отдавна стои непроменена. Една пета от българите са живели в тежки материални лишения през 2019 г., показват данни на Евростат. Това поставя България на първо място в рамките на ЕС по дял на населението, което изпитва материални трудности.

Това означава, че домакинствата не могат да си позволят поне четири от следните категории: да плащат сметките си навреме, да отопляват адекватно дома си, да посрещнат неочаквани разходи, да ядат месо или риба редовно, да отидат на едноседмична ваканция, да имат телевизор, пералня, кола, телефон.

Домакинствата у нас са с най-слаби възможности и по друг критерий - потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. действително индивидуално потребление (пак по критериите на Евростат). В нашата страна то е било едва 56% от средното за съюза. България заема последна позиция и в класацията на Евростат за БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Индикаторът PPS е де факто изкуствена парична единица, която елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави. По този начин с една единица PPS се купува еднакво количество стоки и услуги във всички страни членки. Този показател за нашата страна е едва 51% от средния за ЕС, като далеч напред са държави като Хърватия (63%), Румъния (65%), Латвия (69%) и Унгария (71%).

Българската спестовност има и друга черта. Оказва се, че според официалната статистика нашенци държат над 500 милиона лева на влог в Австрия и Швейцария, и по-малко в данъчни оазиси като Андора, Монако, Лихтенщайн, остров Ман. По едно време министър Горанов беше се засилил да разкрива на кого са тези пари, но много бързо се отказа.