Какво губи България от провала на ''Южен поток''

Страни като България, които губят от края на "Южен поток", няма да получат никакво обезщетение от Брюксел. А това едва ли е доказателство за солидарността вътре в ЕС, твърди австрийският енергиен експерт Герхард Мангот. Дойче Веле: Г-н Мангот, дали проектът „Южен поток” е само замразен - или окончателно се провали? Герхард Мангот: Путин каза, че при сегашните условия проектът не може да бъде продължен. Тоест, не е изключено строителството да продължи, ако условията се променят. Но аз не очаквам такава промяна. Според мен страницата „Южен поток” вече е затворена. ДВ: Кои условия имате предвид? Герхард Мангот: Знае се, че ЕС не приема юридическата рамка на проекта. Брюксел държи на така наречения Трети енергиен пакет, според който достъп до тръбопровода трябва да имат и други доставчици, а основният доставчик (в случая „Газпром” - б.ред.) не може да бъде едновременно и собственик на тръбите. ЕС държи на тези принципи, макар че в миналото е правил и изключения. ДВ: А защо сега не прави? Герхард Мангот: По две причини. Първо: не иска да навреди на Украйна. Защото стратегическата цел на „Южен поток” е именно да заобиколи Украйна като транзитна страна. Втората причина са настоящите напрежения между Брюксел и Москва. Очевидно на фона на тези напрежения ЕС няма намерение да отстъпва от позициите си. И Русия се отказа от битката. ДВ: Проектът беше замразен още през юни, но тогава ЕС и Русия оповестиха, че заедно ще търсят решение. Изглежда обаче, че нито една от двете страни не е потърсила сериозен разговор. Герхард Мангот: За Русия „Южен поток” открай време е много скъп проект, който досега се поддържаше единствено по политически причини и без оглед на разноските. Сега обаче, като имаме предвид и санкциите срещу Русия, вече няма пари за такова начинание. Много западни банки, които всъщност трябваше да кредитират „Южен поток”, вече се отдръпват. ДВ: Можем ли да очакваме, че за отмъщение Кремъл сега ще вдигне цените на газа - най-вече за онези страни, където трябваше да се строи „Южен поток”? Герхард Мангот: И не, и да. Балканските страни имат с доставчика същата ценова уговорка, както и западноевропейските клиенти: цената на газа е обвързана с цената на петрола. Сега цената на петрола е ниска, съответно спада и цената на газа, който доставя „Газпром”. На страни като България обаче по политически причини бяха предложени специални цени, само и само да участват в изграждането на „Южен поток”. В настоящите условия тази оферта явно ще отпадне. ДВ: Шест държави от ЕС и кандидатката за членство Сърбия имаха интерес към „Южен поток”, защото в момента плащат за руския газ между 25 и 40 процента повече, отколкото Германия или Великобритания. Дали ЕС не е заплашен от разцепление след провала на този проект? Герхард Мангот: ЕС все още няма убедителен отговор на въпроса как да бъде гарантирана енергийната сигурност на повечето държави от Югоизточна Европа. Тъкмо тези страни страдат особено много, когато възникне газов спор между Москва и Киев. „Южен поток” определено щеше да даде възможност на държави като България и Сърбия да се предпазят от такъв риск. Сега Брюксел трябва да им обяснява защо няма да получат очакваните стотици милиони долари от транзита на руски газ по „Южен поток”. А тези пари спешно им трябват. Според мен ЕС няма отговор на този въпрос. ДВ: В същото време западноевропейските страни и занапред ще получават газ на по-изгодни цени. Герхард Мангот: Страни като Германия и Великобритания нямаше да имат никаква печалба от „Южен поток”, това е ясно. Те се снабдяват от „Северен поток” и „Ямал”. На такива страни не им струва нищо да блокират „Южен поток”. А това едва ли е доказателство за солидарността вътре в ЕС. Пита се обаче: какво ще предложи ЕС на югоизточноевропейските страни, които сега ще плащат цената на геополитическия конфликт? Брюксел ще се яви с празни ръце, а това със сигурност ще предизвика негодувание. ДВ: Има ли в момента алтернатива? Герхард Мангот: Възможно е, разбира се, Русия да изгради разпределителни терминали за доставка на газ на турско-българската и турско-гръцката граница. При това положение обаче европейците ще трябва да изградят газопровода дотам, за да могат да поемат горивото. Съмнявам се, че ЕС ще отиде на този вариант. Защото няколко страни в ЕС, пък и САЩ, упражняват сериозен натиск да се купува по-малко руски газ. В момента тече почти истерична дискусия по въпроса дали Европа е зависима от руския газ или пък Русия е зависима от европейските пари. Всъщност и двете страни са зависими една от друга - и могат да печелят една от друга.