21 Януари 2021четвъртък05:09 ч.

На фокус

Какви реформи са нужни у нас?

За да се развива България, ни трябва промяна на политическия и икономическия модел

/ брой: 8

visibility 54

Петър КАРЛУКОВСКИ

Преди 30 години нашият народ, макар и с изненада, посрещна демокрацията с голяма надежда, романтика и известна доза наивност. Той не беше наясно какво губи и какво печели, но оптимизмът му бе огромен. Мнозинството българи нямаше представа какво се крие зад измамната формула за пазарна икономика - една от характеристиките на капитализма. 

Със задружните усилия на народа и избраните от него по демократичен път политически водачи за три десетилетия България е може би единствената страна в Европа, която постигна връщане на изходните си социално-икономически позиции отпреди войната. И преди Втората световна, и в края на прехода след 1989 г. по общ индекс на развитие стараната ни е на последно място в Европа. По никакъв начин не може да се оправдават преходът и начинът, по който бяха пропилени след 1989-а социално-икономическите постижения на социализма. Колкото и да оспорват периода преди 1989 г., през него България успява да догони средното равнище на развитие на европейските общества. Вместо с приемственост и съгласие да надгради постигнатото, обществото го разруши и изхаби напразно енергия в конфронтации и противоборство. С малки изключения (реституцията) всички кардинални решения по време на прехода не бяха взети самостоятелно, а под външно влияние.

Политиците на прехода не можаха да преодолеят идеологическите си предразсъдъци и комплекс за малоценност, ирационално политизираха икономическата трансформация, като безрезервно и стриктно спазваха неолибералния морал за икономическо развитие, най-вече по отношение на собствеността, което доведе до дълбоки деформации и диспропорции в развитието ни.

България е типичен пример за отрицателно въздействие на двете крайности в използването на формите на собственост. За последните 80 години от 100 процента държавна собственост по времето на социализма след 1989 г. се хвърлихме в другата крайност - 93% частна собственост и

тотално отричане на ролята на държавата

в икономическата сфера.

Това е една от основните причини днес България да е изправена пред непреодолими социални неравенства и несигурност. Обезсилена от материални активи, държавата самоограничи социалната си роля и я постави в силна зависимост от желанието и волята на националния и наднационалния капитал да инвестира избирателно само в сектори, които носят бързи и лесни печалби. Брутният ни продукт се формира не от производство, а главно от услуги и търговия. Страната е принудена да разчита предимно на външни инвестиции, които по правило не отговарят на националните интереси и цели за увеличаване на националното богатство и за по-добър живот на българското общество.

Ходът на съвременното развитие на България я изправя отново пред необходимостта, както след войната, да изгражда 

собствено българско производство

със собствена добавена стойност, с която да участва в международното разделение на труда. Ако не намери сили да го направи, ще си остане страна с колониална икономическа структура. Епидемията с коронавируса показа колко е важно българската икономика да разполага и със собствени производствени мощности и развита собствена производствена ниша на външните пазари, която да я прави по-независима от външни поръчки и сътресения.

Резултатите от прехода показват, че използваният политико-икономически модел за развитие е изчерпан. Нещо повече - той се превръща в пречка за ускорено и догонващо развитие и приближаване към средноевропейското равнище. Това забавя успеха на всяка бъдеща национална цел за ускорено развитие на България. При сегашния политически и икономически модел е почти невъзможно да се проведат реформи, като се започне от Конституцията и се завърши с който и да е сектор от икономиката и социалните системи. А без реформи и регулярно настройване на отделните системи към променящата се действителност не може да има напредък.

Партиите се страхуват от реформи, защото всяка реформа е болезнена и застрашава тяхното политическо влияние и претенциите им за властта. Постигането на съгласие е изключително трудно, защото всяка партия има противоположно идеологическо виждане за развитието на страната. Допълнителен фактор са олигархичната форма на функциониране на демокрацията и подчинените  медии, които, вместо да работят с опозицията като коректив на властта и на злоупотребите с публични средства, в голямата си част изпълняват проправителствени поръчки. Всичко това изкривява и блокира демократичния процес и го дискредитира в очите на избирателите. Затова, въпреки демократичния избор, доверието в институциите е ниско, защото решенията им не защитават справедливо обществения интерес.

В резултат на надценената роля на частната собственост страната ни е доведена до 

дълбоки деформации и диспропорции

в социално-икономическото и духовното си развитие и е в демографски срив. В цели райони няма поминък, те се обезлюдяват, а социалната инфраструктура е заплашена от ликвидация. Обективният анализ на прехода и резултатите от него категорично показват, че политическата настройка и икономическата база не отговарят на необходимостта от ускорено и балансирано развитие на страната, за да се задържи и развива най-важният капитал - човешкият. Само ще спомена тук спешната необходимост от въвеждането на прогресивен данък вместо плоския, който носи изгода единствено и само на богатите. 

Рестартът на България трябва да започне с реформа на политическата система. Реформата на политическото устройство на най-висше централно ниво трябва да осигури по-балансирано разпределение на функциите на отделните институции и засилване на взаимния им контрол. Така, както са отредени в Конституцията, те са твърде самостоятелни и трудно подлежат на контрол. Свидетели сме колко трудно и често фиктивно парламентът контролира МС, а президентът е доста изолиран от управлението. Такава промяна ще създаде предпоставки за засилване на вертикализацията в управлението на държавата за сметка на действащия превес на хоризонталното управление, което води до колективна безотговорност.

"Наказанието" на политиците от избори на избори не е достатъчно, защото зад демократичния процес практически се прикрива или размива личната отговорност за предлаганите, вземаните и прокарваните решения през колективните органи. За повишаване на ефективността в държавното управление е необходимо 

ново разпределение на правомощията

на парламент, президент, правителство и съдебна власт. Както и стабилизиране на законодателството и неговото приложение.

Реформата на централно ниво трябва да обхване и регионалните нива. Ново териториално деление, структурна, функционална и финансова децентрализация. Това включва трансфериране на права и отговорности от МС и министерствата към регионалните нива. Децентрализацията ще освободи органите на централно управление от несвойствени функции и ще им създаде възможност да изпълняват истинското си предназначение - да разработват стратегии и да формулират политики за дългосрочно развитие на страната съобразно динамично променящите се обстоятелства.

Икономическата база също се нуждае от сериозни корекции и нова настройка, която да отговаря на главната цел - ускорено развитие и балансиране на социалните отношения. Трябва да се преосмисли идеологически фаворизираната роля на частната собственост и да се въведе по-голяма ангажираност на държавата в икономиката на централно и на общинско равнище. Виждаме тежките последици от либералното разбиране, че пазарът е всичко, че всичко е стока - в образованието, здравеопазването, културата. Духовните и човешките ценности не може и не трябва да бъдат обект на пазарни отношения. 

Очевидно е и опитът го показва, че където частният капитал няма интерес да инвестира, за да се балансира икономическото развитие на страната, е необходима планова намеса на държавата с политика за държавни инвестиции, за създаване на поминък и социална инфраструктура. В това отношение България е твърде закъсняла. Трябва постепенно да се коригират диспропорциите между държавна, частна и кооперативна собственост и да се балансира тяхната роля и значение за регулиране на социалните отношения. Държавата трябва постепенно да си върне изгубените позиции в областта на природните ресурси, в структуроопределящи сектори като енергетиката и социалната инфраструктура. Изменението в съотношението на собственост ще засили взаимната конкуренция и ще се създадат предпоставки за изграждане на смесена икономика. Това ще разшири реалната конкуренция и инструментите за регулативни и контролни функции на държавата в управлението на социалните и обществените процеси. 

Големият въпрос днес е дали е по силите и възможностите на партиите обективно да преосмислят и преоценят резултатите от прехода и досегашния модел. Или просто ще продължат политическото боричкане на дребно за властта.

Обезщетяват само 3600, неприети в градини

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 14

Авария затвори част от новото метро за неясен срок

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 14

ГЕРБ натовариха ЦИК и със здравните мерки за изборите

автор:Юлия Кулинска

visibility 61

/ брой: 14

Над 30% срив в чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 14

Борисов премести АЕЦ "Белене" в Козлодуй

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 14

Цената на газа у нас била 15-20% по-ниска от европейските борси

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 14

Бъдещият шеф на Пентагона държи на диалог с Русия

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 14

"Пфайзер" е намалил ваксините за ЕС

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 14

Китай нарече "клоун" топдипломата Майк Помпео

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 14

ЕС предлага на САЩ нови отношения

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 14

БКП и Македония - време е за истината - Част втора

автор:Христо Георгиев

visibility 86

/ брой: 14

Битка за Модела

автор:Ина Михайлова

visibility 219

/ брой: 14

Краят на една претенция

автор:Георги Георгиев

visibility 90

/ брой: 14

Датата

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 14

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ