Какви промени са необходими в Закона за Селскостопанската академия?

Доц. Въто ХРИСТОВ, проф. Борис СТОИМЕНОВ, проф. Николай ТОДОРОВ, проф. Методи ТЕОХАРОВ, проф. Беро МАРИНОВ

През последните 26 години аграрната наука беше превърната в истинска мъченица. Особено тежки за нея бяха (и все още са) последните 6-7 години. Известни са затрудненията на Селскостопанската академия (ССА), предизвикани от ежегодните намаления на бюджета за издръжка, съкращаване на персонала, изолирането й от преговорния процес (за глава земеделие) за присъединяването ни към ЕС. Тази изолация съществува и по отношение на преустройството на земеделието и хранителната промишленост от планова (всъщност декретирана) към стихията на пазарната капиталистическа икономика. Унизително ниското заплащане на труда доведе до застаряване на кадровия състав и липса на млади хора - учени и специалисти.
Всичко това неотдавна избуя в протест, организиран от отрасловите синдикати на КТ "Подкрепа" и КНСБ в подкрепа на Обръщението на ОС на БАН до премиера и министрите на образованието и науката и на финансите, с което се иска увеличение на бюджета за издръжка на науката през 2017 г. Нещо повече, двете академии и синдикатите на съвместна пресконференция заявиха готовност за ефективни стачни действия при положение, че правителството не удовлетвори исканията им за увеличение на бюджета за 2017 г.
За ССА е налице и една друга подробност. доколкото тя не е автономна, в последните 5-6 години са сменени 5 (петима!) председатели. А

 колко са сменените директори на институтите

не се наемаме да изброим. В академията цари несигурност и тревога както за бъдещето на аграрната наука, така и за развитието на обслужващите отрасли и личното оцеляване на кадрите.
На 18.10.2016 г. в пленарната зала на Народното събрание беше внесен за обсъждане на първо четене Закон за изпълнение и допълнение на Закона за Селскостопанската академия. Проектът е придружен с мотиви за промените в закона, чиято цел е да се подобри организацията на аграрната наука и да се повиши нейната ефективност за развитие на земеделието и хранителната промишленост. Внасянето на проекта е предшествано от обсъждане в МЗХ, МС и Комисията "Земеделие и храни" към НС. Законът е приет на първо четене и е даден срок на комисията от 20 дни да направи целесъобразни изменения и допълнения и да го внесе за окончателно приемане на второ четене.
Проектът за промени има много достойнства. Основното е, че

запазват целостта и самостоятелността

на националната организация за аграрни науки. На заетите в Селскостопанската наука, в т.ч. и на тези от висшите училища и от земеделието са добре известни горещите дискусии, пререкания и обиди в края на миналата година и в началото на 2016 г. по богатата палитра от проекти, които предвиждаха ту закриване на ССА и преминаване към БАН изцяло; ту пък преместване на  институти към различни вузове; ту закриване на опитните и т.н. Внесеният проект не предвижда такива неща. Заслуга имат много хора и медиите, но основната заслуга е на министър Десислава Танева, която изпълни обещанието, дадено на срещата с аграрници, състояла се на 04.05.2015 г. В проекта са залегнали и други разумни предложения за промени: преминаване на сегашните държавни предприятия (опитни станции и бази) към институти, сходни с тяхната дейност; предоставяне от държавата на приходите от дейността на институтите за подпомагане на тяхната издръжка и др., които няма да изброяваме.
Позволяваме си да направим няколко предложения за изменение и допълнение на законопроекта на МС.
Първо. Засилване на държавно-обществения характер и академичността в управлението на академията. Нейният висш орган на управление да бъде Общото събрание (ОС), състоящо се от избрани от институтите представители - учени, специалисти и работници. Общият брой на членовете на ОС да е 100-120 души. В предишни проекти, които обсъждахме с доц. Георги Костов, когато той беше председател на ССА, този висш орган съществуваше. Учудващо е кое го е накарало да промени своето мнение. Не съществува и устав, въз основа на който академията да осъществява своята дейност.
В проекта на закона за промените управлението на академията се осъществява от УС и председателя, като са изброени техните правомощия. Този начин на управление е характерен за авторитарни организации. Не е трудно да се видят различни закони - на БАН, на другите академии и университетите, на НФНТС и нейните научни организации и дори на неотдавнашни промени на закона за ССА, за да се разбере какви празноти съществуват в настоящия проект. Това важи и за председателя на академията. Той се назначава от министър-председателя. Добре, но нека поне това да става след избор от Общото събрание.
Второ. Предложените промени в закона недостатъчно или много общо третират въпросите на иновациите в земеделието. А това трябва да бъде една от основните дейности на академията и нейните институти. Този въпрос никога не е намирал подходящо кардинално и законово решение у нас. Показателни са неотдавнашните европейски проучвания и дори тези на МОН у нас, които показаха, че България е на дъното по иновации. Няма как да бъде друго, след като нямаме политика, инструменти и механизъм за тази изключително важна и специфична дейност.
Едрите фермери в земеделието и крупните предприятия в хранителната промишленост у нас нямат нужда от тази дейност. Те разполагат с финансови средства, канят или наемат специалисти, купуват "ноу-хау" и извършват онова, което желаят, а то може да не е в интерес на нашето общество. Те по-лесно се домогват и до европейските и националните финанси. Това

не могат да си го позволят малките и средните фермери

и фирми в растениевъдството, животновъдството и хранителната промишленост. И естествено, ще изостават в иновативната дейност. Липсата на ефективни мерки за внедряване в последните години превърнаха България от износител на плодове, грозде, зеленчуци и месо (вкл. живи животни) във вносител на повече от 70% от плодовете и зеленчуците, на 45% от месото и повече от 20% на млякото и млечните продукти. Ето защо предлагаме в академията да се оформи (създаде) направление "Иновации в земеделието", което да се оглавява от зам.-председател. Към това направление да премине Националната агенция за съвети в земеделието. Тази дейност да се осъществява въз основа на правилник (или наредба). Негов управителен орган да бъде Съвет по иновациите, състоящ се от представители на аграрната наука, организациите на производителите, на вузовете, на МЗХ и МФ и др. Това направление следва да отговаря за експериментирането и демонстрацията при производствени условия, пропагандирането и внедряването в земеделието и хранителната промишленост на български и чуждестранни новости.
Трето. Само с предлаганите трансфери от националния бюджет и приходите от собственото производство, които държавата предоставя на академията, финансовите проблеми на науката няма да бъдат решени. Освен това аграрната наука никога не е разполагала със средства за финансиране на пилотни проекти. Това не предвижда и предлаганият проект. Подходящ е моментът да използваме опита за финансиране на пилотните иновации в земеделието и на част от приложните изследвания във водещите в земеделието страни членки на ЕС.
Във Франция от 1966 г. е създадена и функционира мощна организация за иновации (внедряване), която е моторът за развитие на земеделието. Нарича се АНДА - Национална асоциация за развитие на земеделието. Тя е посредникът между науката и производството. Тази организация прави пилотни проекти, изпитва ги и след оценка ги предлага за масово внедряване. Ние сме малка страна и затова предложихме по-горе едно развито направление в академията да върши тази дейност.
АНДА разполага с

мощен фонд, който се набира от земеделския отрасъл

- 80% и от държавата, местните власти, ЕС и др. - 20%. Средствата от земеделския отрасъл се набират от: такси от реализирана продукция; такси от използвана земя; извършвани услуги; отчисления от преработвателни предприятия; членски внос. С този фонд земеделският сектор става съпричастен в развитието на земеделието. В него участват и малки, и големи производители, и преработватели. Всяка година фондът финансира 20-30% от приложните изследвания в науката. Общата годишна продукция от земеделието у нас възлиза на около 8 милиарда лева, а брутната добавена стойност надхвърля 3 милиарда лева. Продажбите от аграрния сектор доближават 6 милиарда лева. Използват се близо 50 млн. дка земя. А субсидиите ежегодно вече са почти 2 млрд. лв. Не е трудно да се разбере, че с минимални отчисления по показателите за постъпления, както го прави Франция, във фонда ще се наберат значителни средства за иновации и наука. Българинът уважава това, за което плаща, и става съпричастен за неговото реализиране.
Въз основа на тези доводи (мотиви) предлагаме в закона да се създаде нов член с няколко алинеи. Създава се Национален фонд за иновации в земеделието, животновъдството и хранителната промишленост. Средства за фонда да се набират, както следва: 80% от земеделския сектор - хранителната промишленост в т.ч. такси за реализирана продукция от земеделието, 20% такси от използвана земя, 15% извършени услуги, 25% отчисления от хранителната промишленост, 20% от държавата, местните власти ЕС и др. Набраните средства по фонда да се изразходват по следния начин - 70% за иновации и 30% за приложни изследвания. В предходните разпоредби да се възложи на Министерския съвет да приеме правилник за размера, начина на набиране, управление и изразходване на фонд "Иновации в земеделието".
Четвърто. Нашата аграрна наука разполага с предоставените й от държавата близо 120 хил. дка земя, която се използва от институтите, техните бази и опитни станции. Тези земеделски площи дават добри възможности за размножаване и поддържане на новосъздадени сортове за производство на фураж, за производствени изпитания на нови технологии за отглеждане на земеделски култури и тяхно демонстриране пред фермерите, което ще помогне за тяхното масово внедряване.
Предвиденото в закона отдаване на земя под аренда или за съвместно ползване с други организации за период до 10 години ще доведе до освобождаване от отговорност на ръководителите и учените за стопанските резултати от използването на земята, от животновъдните ферми и оранжериите. Един толкова дълъг период на арендуване на земята или за съвместно ползване може да се създаде  затруднения при изтичане на срока, при положение, че са направени инвестиции - за напояване, трайни насаждения и др., които трябва да се заплатят. Неуместно е според нас повече от една трета от закона да третира земеделската земя, още повече, че за собствеността и ползването има няколко специални закони - ЗДС, ЗСПЗЗ, ЗАЗ. Не е правилно земята на академията от публична държавна собственост да стане частна държавна собственост. Още сега се коментира до какво ще доведе тази промяна. Когато човек прочете законопроекта, остава с впечатление, че той е

направен за земята, а не за аграрната наука.

Пето. Подходящ е моментът със закона да се променят и някои термини. Името Селскостопанска академия да се замени с Академия за аграрни науки. Управителният съвет да стане академичен съвет или друго подходящо име. Ако премиерът ще  назначава председателя на академията, то това да става след неговия избор от Общото събрание. По този начин ще се регламентират демократичността и академичността и ще се внесе стабилност в управлението на аграрната наука.
Тези предложения в по-подходящ вид внесохме в НС и представихме на ръководителите на парламентарно представените партии. Очакваме да видим и чуем тяхното отношение при второто четене на Закона за промени в Закона за Селскостопанската академия.