Какви ловни патрони да изберем?

Ловните патрони за гладкоцевно оръжие се състоят от гилза, капсул, барут, носеща тапа и сачми или куршум. Гилзите са картонени (все по-рядко) или пластмасови. В миналото са използвани и метални. Сега все по-голямо приложение имат пластмасовите гилзи, които не се раздуват при овлажняване и запазват качеството на патрона по-дълго време от картонените. Основният проблем при употребата им е замърсяването на околната среда, ако след изстрел ловецът ги изхвърля, тъй като за разлика от картонените пластмасовите не изгниват. Долната част на гилзата е метална (месингова) чашка с височина от 8 до 20 мм. За патроните тип "Магнум" тя може да е и по-висока. Когато металната чашка е с малка височина (8-10 мм), отвътре, в основата на гилзата, има допълнително усилване с пресована картонена или пластмасова втулка, която се нарича обтуратор. Металната чашка заедно с обтуратора се наричат барутна камера, в която е разположен барутът. На дъното на гилзата е поставен капсул-детонаторът. На дъното, както и по страните на гилзата, са означени калибърът и дължината й след изстрел. Например 12/70 означава калибър 12-и и дължина на разгънатата гилза 70 мм, която да съответства на дължината на патронника.
Ловният барут е сложно химично съединение на нитроглицеринова или нитроцелулозна основа. В миналото се е използвал т. нар. димен барут. Той е механична химична смес, която днес няма никакво практическо приложение. Различните марки ловен барут имат различна форма на барутните зрънца, различно тегло и обем, скорост на изгаряне, а оттук и различна енергия и скорост на изстрела.
Сачмите са сферични топчета, изработвани най-често от олово с примес на антимон. Оловните сачми са сравнително меки и при преминаването им през цевите на пушката голяма част от тях се деформират и нямат праволинеен полет. Това води до голямо разсейване на сачмения сноп. Освен това оловото е токсичен метал, който замърсява околната среда и представлява опасност за животинските видове и човека. Поради това все по-често се търсят заместители на оловните сачми. Този проблем частично се решава чрез изработването на оловни сачми с никелова или медна обвивка, което ги прави по-твърди и безопасни. Много добри са резултатите при използването на по-твърди сачми с еднакъв диаметър и идеална сферична форма.
Куршумите за гладкоцевните пушки имат най-различна форма - класическа, сферична, турбинна и др. Те са предназначени за стрелба с гладкоцевна пушка по едри животни. У нас се използват при лов на дива свиня. Един от най-разпространените и най-стари класически куршуми е изобретеният от Вилхелм Бренеке. Този куршум носи неговото име, но това не е основание всички други видове да се наричат бренекета.
 Особено добри резултати в последно време показват т. нар. подкалибрени куршуми. При тях оловното или стоманизираното тяло е с по-малък диаметър за калибъра, но отвън е покрито или обхванато от пластмасови черупки или контейнер. С такива куршуми се постига точна стрелба и надеждно поражение и на разстояние 80-100 м, поради по-малкото им напречно сечение и по-висока скорост.
Носещата тапа се изработва от филц, кече и по-рядко от корк. Нейното предназначение е да отделя барута от сачмите, да поема цялото налягане на барутните газове и да не допуска проникването им в сачмения сноп. За тази цел тапите трябва да притиснат много плътно барута в камерата. Височината им зависи от материала, като филцовите и кечените изпълняват предназначението си, когато са 10-15 мм, а корковите - 8-10 мм. При фабрично произвежданите патрони тапите вече се заменят почти изцяло с полиетиленови концентратори.
Картонените капачки са с дебелина 0,5-1 мм и служат за уплътняване на барутната камера. Те се поставят върху барута само при използване на носещи тапи. Картонените капачки служат също за притискане и затваряне на сачмите в гилзата чрез завиване на върха и навътре.